Уникално! Самоука троянска художничка – ученичка предаде своя опит на съгражданите си
Тази вечер отново се връщам у дома уморена, но щастлива и обогатена с нещо ново. Защо ли? Защото имах среща с едно невероятно девойче, Стела Василева. В първия момент като я видях си казах на ум, че девойката е поне студентка в Художествената Академия. Тя подготвяше работилницата за декупаж в Информационно-културния център с опит на стар занаятчия. Всичко бе премерено, изчислено. Двете слънчица(едното е Тереза Георгиева – експерт в Общината и Стела Василева) бяха обмислили и подготвили по повод наближаващия дамски празник нещо по нестандартно. А именно как да си направим красив подарък за 8-ми март или за друг повод.
За целта бяха осигурени саксии, бои, лепило, лак и разбира се най-различни красиви салфетки и фигурки.
Но първо да кажем какво е декупаж. Стела ни обясни, че Декупаж (decoupage) – от фр. в превод означава “изрязвам“ или казано с други думи изготвяне на колаж или хартиена апликация.
Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво, кожа или тъкан). След това мотивът се залепя или с помощта на различни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране (дърво, метал, плат и пр.)
Прилага се основно върху предмет, като малка кутийка, чиния, ваза, свещ или елемент от обзавеждането — шкаф например.
И така дошлите с голямо желание започнаха работа след като Стела им обясни какво трябва да правят.
Първо – избор цвят на саксията. След това нанесоха лепилото и изрязаните елементи. За да има завършен вид произведението те го лакираха със специален лак.
Наблюдавах всички присъстващи как постепенно , постепенно започнаха да се усмихват. Очите им заблестяха от щастие и радост, че са научили нещо ново и са сътворили техен, собствен шедьовър. Имаше от всички възрасти хора. Момичета и момчета.
Братче и сестриче изработиха с огромно желание страхотни саксийки. Попитах ги за кого ги правят. В един глас отговориха – За мама. И разбира се не пропуснаха да се снимат със Стела.
Имаше и занаятчии, които също изработиха чудни произведения.
Аз си имах и фотоманекенки, които ми позираха и свършвайки творенията си ми споделиха, че са успели да избягат за миг от сивото ежедневие. Десислава Стефанова: “Тръгваме си щастливи и най-важното научихме още нещо. Даже и как се прави декупаж на яйца”.
Стела само се усмихваше и наистина бе удовлеторена, че успя да предаде опита си, вдъхновението си и направи толкова хора радостни.
След като мина еуфорията мен все още ме човъркаше мисълта за тази девойка. И останах още малко. Получи се страхотен разговор. С голяма изненада разбрах, че е ученичка 12-ти клас в СУ”Васил Левски” . Класната й Лидия Ковачева и Ели Мичева(по изобразително изкуство) също бяха на творческата вечер и се радваха на тяхната възпитаничка.
Музата й да се занимава с това дошла случайно през 2012 година. Взела една саксия . Украсила е. Постепенно започнала да украсява вази, гърнета. И уж само временно и за удоволствие вече 6 години бъдещата абитуриентка изработва, продава и подарява красивите си творения. Може да я видите на Българския фестивал на Сливата, на традиционния панаир в Орешак през август и на други места, където може да излага своите произведения.
Самоука е. Започнала да чете книги, да гледа и така продължава да твори. Дарявала за читалище ‘Наука-1870 година” Троян и други благотворителни вечери.
Майка й сподели щастлива, че като е видяла с какво желание работи, започнала да я подкрепя и да й осигурява керамичните съдове. Помага й за да се развива и разбира се да ги продава.
За нейните умения съучениците й не знаят. В училище не се е налагало да показва какво може, “защото и аз съм като тях”, пояснява Стела.
Какво ще стане в бъдеще? Първо ще кандидатства в УНСС-София, но ще продължава да твори. Иска да си има професия. Хобито е страст до края на живота, завърши усмихнатото девойче. Нека всичко си е по реда.
След уморителния ден аз се прибрах с нови сили, вдъхновена от това, че младите хора са нашето бъдеще. И можем да черпим опит от техните идеи. И да вървим напред
Като финал искам да благодаря за прекрасната вечер на Стела Василева и Тереза Георгиева, които ме накараха отново да се усмихвам…
Благодаря ВИ, момичета!
