Вълнуваща история! Момчето си е чист късметлия!

Публикуваме без редакция!
В неделя(17.02) с мъжът ми, мама и двете ми кучета се натоварихме в колата и от Троян решихме да отидем до Севлиево да напазаруваме и да се поразходим в хубавото време. Моят мъж преди да си тръгнем за вкъщи реши да ни заведе да видим язовира Стамболийски. И прекрасният ден за мен стана ужасен. Още на отиване по пътя за язовира забелязах в канавката куче, но до него имаше каса (от тези в които разкарват хляб) и един голям син найлон. Първото, което си помислих е, че някой е дошъл да свърши някаква работа и си взел прителчето да го разходи. Поогледах се минавайки с колата,но човек не се забеляза. Реших,ч е навръщане, ако е още там ще му дам малко хляб,както винаги,когато видя животинче.
Моят мъж не е особено очарован, че непрекъснато събирам разни улични животни и ги храня и навръщане ми отказа да спре. Поразвиках се и той се върна. Боже мили какво да видя…..едно изнемощяло, слабо,    влачещо се нещастниче.  Като ме видя с огромно усилие успя да се изправи и с треперещо от болка тяло успя да се приближи до мен. Хвърлих му няколко филийки хляб, а то ги налапа лакомо сякаш някой ще му ги открадне. Без много да му мисля изсипах целия хляб, а то милото една през друга захапваше по няколко наведнъж, пускаше ги захапваше следващите…Полудях от мъка!!!?В колата мъжа ми шофьор, мама инвалид с две патерици на пасажерското място, отзад двете ми кучета…Вариант да го натоваря – нито един безопасен. Кучетата ми не понасят непознати животни, мама не може да се вози на задна седалка,защото краката и не могат да стоят дълго сгънати….Такъв рев и за човек не съм ревала,както за това захвърлено в нищото същество!!!???Толкова бях разстроена, че дори забравих да го снимам.
Качих се в колата и до вкъщи само рев и мисли, мисли…. Как да му помогна!?
С последна надежда реших да публикувам случая в групите за помощ на бездомни животни с молба някой да се отзове.
Не знам дали можете да си представите колко бях щастлива, когато едно прекрасно момиче Мария Христова се свърза с мен и от дума на дума обясних на каква ужасна гледка съм се натъкнала.    Тя каза, че още утре отива с нейната приятелка Валя Маринова да го приберат.
Намериха го, нахраниха го, заведоха го на ветеринар за установяване на причината за треперенето и невъзможността да се държи на крака и още същата вечер Валя и брат и докараха Роки в Троян. Сега предстоят много грижи,много лекарства и инжекции,за да може после някой добър човек да се радва на добър пазач и верен приятел.
Междувременно търсим добри хора,които да ми помогнат финансово,защото лекарствата за Роки няма да са никак малко,а и със сигурност няма да са и ефтини.
Вече няколко момичета се отзоваха с парички,с които ще платим като начало намордника-15лв и рентгена-55лв.
Днес ходих до ветеринар, който ми подари  „коктейл“ от три инжекции, които за 30-40минути проличаха, че действат и Роки успя да се премести сам на 40-50сантиметра.

Роки вече е на село.
На завет, на светло, на топло и си има подвижно синджирче, за да се разхожда насам-натам.
Здравословното му състояние е на приливи и отливи (ту е добре, ту се влошава), но като цяло е добре. Поне е обичан!Всеки ден по няколко пъти се гушкаме.Много е глезен.
Публикувам и банкова сметка за тези,които искат да помогнат за лечението на Роки:
BG44TBIB 9310 1000 184 200
Ивелина Маринова,гр.Троян