ЗАВИНАГИ МЛАД!
Членове и съмишленици на БСП и БАС, близки на загинали, отбелязаха 11-ти април Международния ден на пострадалите от Фашизма и войната в Троян. Троянския край дава свидни жертви в борбата срещу фашизма. Слово по този повод и 75-тата годишнина от гибелта на поета – партизанин Тончо Стаевски произнесе 18 годишния антифашист Христо Костов – правнук на участник в съпротивата и родственик Стаевски.
Тончо Стаевски е роден на 4 ноември 1924 г. в махала Лъгът, град Троян. Баща му е крайно беден кираджия, средствата които е изкарвал не са стигали за изхранване на семейството. Това принуждава Тончо още от дете в първо и второ отделение да пасе животните от махалата си. В торбичката си винаги е носил книги и списания, от които никога не се отделял. Той вижда обществените неправди и се е питал, защо света е устроен така – едни да живеят в охолство, докато други мизерстват и тънат в нищета. Винаги усмихнат, весел и шеговит той е трябвало да чука камъни по шосето, да настила чакъл и да върши всякаква друга работа, за да може да се издържа в училище. През септември 1935 г . първият звънец събира децата в Троянската прогимназия. Възпитан в работнически дух, разпален, учтив и умен още в прогимназията започва първите си стихотворни опити. Никола Кунчев негов съученик и близък приятел, помни добре този ден и пише в своите спомени: „ Легендите разказват, че имало деца на слънцето, хора отведнъж обиквани от всички. Тончо, беше дете на слънцето. Дойде в Троянската прогимназия засмян, весел и мургав. След първия час по история го обикнахме всички, след втория по български разбрахме, че това ще бъде завинаги.“ В прогимназията попада в клас заедно с Христо Цонковски, Дочо Добрев, Николай Кунчев- клас на бъдещи герои! По късно през 1938 г. постъпва в Троянската смесена гимназия. Тук Тончо, Христо, Николай се сближават с други прогресивно настроени и така още 15 годишни влизат в РМС. Организацията по това време привлича най-трудолюбивите, най-ученолюбивите ученици и се заема с тяхната политическа подготовка. Отговорник на РМС по това време в гимназията е Дочо Съев. През месец май е първата среща между тях, на която е решено Тончо да стане ремсов отговорник на класа. Получава и първата си задача – събиране на средства. Свършва първата година в гимназията- първата страница от ремсовата му биография. По късно става ремсов отговорник на цялата гимназия и е служил за връзка с Околийския комитет на РМС. Като член на ръководството на туристическото дружество устройва туристически излети, но само с добри другари за вършене на ремсовата работа под прикритие. Тончо е не само любимец на гимназията, но и на цяла троянска младеж. Завършва гимназия с много добър успех и се включва най-активно в съпротивителната борба. Опасната конспиративна работа се прикрива понякога под съвсем невинни прояви. Кой би казал, че има нещо подозрително в младежка компания „Лимба“. От тази „Лимба“ излизат двама партизани, Тончо Стаевски и Петко Колчевски, четирима политзатворници, седем ятаци и много помагачи на партизанското движение. През 1942-1943 г. е ръководител на бойната група и поддържа връзка с партизаните. На 4 август 1943 г. командирът на Ловешкия партизански отряд Петър Нешев поставя задачата на територията на Троянска околия да се създаде партизанска чета. Партизанското движение трябва да е масово. Тончо посреща този призив с голям ентусиазъм, готов е да се озове в четата когато потрябва. Това става по времето, когато получава повиквателна за казарма. На 2 септември 1943 г. Дирекцията на полицията го издирва и не само него. Тревожния зов за съпротива срещу българските фашисти събира участниците в трета троянска партизанска чета. Около месец се водят практически и военни занимания. Снабдяват се с хора и оръжие за предстоящата зима. Провежда и не малко акции- показателна е акцията в Смесито – дъскорезницата, амбаришкото лесничейство, кожохарската фабрика в махала Попешка. Троянската чета се разделя на три- за да може да презимува по добре. Но полицията не спи. Формира се Девета ловна дружина. Започват поредица от предателства. На 30 ноември- битката в местността „Урсел“ – загиват петима народни синове начело с командира на четата Цанко Патарински. Тончо много тежко понася гибелта на партизаните. След сражението на „Урсел“ полицейските водачи бързат да обявят разгрома на партизанското движение. Основната група от четата прекарва зимата в землянката на „Трифонова усойна“. На 12 март 1944 г. в следствие на предателството се започва неравна битка с многочисления враг. Загиват петима партизани. Но те, не ще наведем глави. Те знаят, че цената на свободата е скъпа, тя се купува с кости и кръв. Смърт на враговете и на предателите….. Отива единадесетия ден на месец април – вторник. Дъждът не спира реката бучи страховито. Близо до Драгойчов камък се чуват изстрели – един, два, три. Отива си най – младия поет партизанин на България. Убиха бореца и певеца на свободата. Неговия живот ще бъде наше знаме, образец и подражание. Един млад съветски поет пише за него „Той е роден в Троянската планина и душата му е висока и чиста като снежните върхове на Балкана.“ Тончо Стаевси остава за винаги млад, изваян в гранита на Троянския Балкан, завърши Христо Костов.
Тончо Стаевски е бил и поет. Литературата му е любимия предмет. Знае много стихотворения на Ботев, Снирненски, Маяковски и др.Сам той пише стихове
Тончо остана завинаги на 20 години.
Всяка година в календара има 11 – ти април. И всяка година на този ден си спомняме за хората отдали живота си в името на нещо по-добро
Бяха положени цветя пред паметника на рано загиналия антифашист
