Единадесетокласникът Спас Христов с литературна награда
„Хуманитарната наука винаги е вдъхновявала моя ученик още от първите ни срещи в часовете по български език и литература в далечния пети клас. Днес Спас е на една крачка от своето завършване и не спира устрема си към творчеството, към съзиданието на ново и провокативно слово“ – така преподавателят по родна реч Радостка Петкова определи достойното представяне на Спас Христов – ученик от 11а клас в СУ „Васил Левски“ – гр. Троян, в Литературния конкурс „Среща с българското минало“. Участието на младежа с есе на тема „Живата памет“ е удостоено с второ място във възрастовата група 10. – 12. клас. Организатор на литературната изява е СУ „Неофит Рилски“ в град Твърдица. Сътвореното от единадесетокласника гради представата за необходимия мост между миналото, настоящето и бъдещето, за да бъде жива паметта, за да тържествува словото днес, утре и завинаги! В навечерието на светлите майски празници нека прокънти откъс от изреченото: „В пантеона на националното самосъзнание блести величаво родната писменост. Безброй са примерите, които сочат как словото въплъщава в себе си пламъка на надеждата, но и бурята на борбата, изпъквайки като най-значим духовен стожер. То – словото – е нетленно! Остава във вечността като неразрушима цялост от идеи. Паисиевата ,,История славянобългарска” дава искрата, която вдъхва на българите нужното самочувствие и гордост от националната принадлежност, но и подсказва за неимоверно тежкия път, който трябва да бъде извървян до свободата. Тя е началото на един преломен момент в българската история! Значимостта и грандиозността на нейната същност отекват и до наши дни. Илюстрация е на това, как родната реч неотменно е съпровождала българина в дни на позор като крепител на народното самосъзнание, била е и продължава да бъде вдъхновение за всеки, докоснал се до нейното величие. Така тя остава актуална за съвремието ни, като ни напомня за трагичното, но и славно минало, въплъщава в себе си идеалите за настоящето и възпламенява сърцето на българина, давайки му надежда за по-добро бъдеще. Жива е паметта! Чрез ликовете на Величавите! Чрез думите на Словотворците! Не умира! Докато Българското живее! Во веки веков!“
