Тенденция

Една незабравима Нощ в Музея за 2018 година, МЗХПИ Троян

Видео и галерия

За поредна година Музеят на Художествените занаяти в Троян  се присъедини към европейската инициатива „Нощ в музея“. Тя бе отбелязана вчера, 18.05.2019г  от 17:30.00 до 22.30 часа.

“Нощ на музеите“ е замислена и организирана за първи път в Берлин през 1997 г. От тогава формата “Нощ на музеите” придобива популярност и под различни имена започва да се провежда в цял свят. Днес в Европа над 120 града организират своя музейна Нощ като това се превръща в едно от най-активните събития за годината.

Повече от 50 галерии и музеи в цялата страна бяха подготвили интересна програма, включваща изложби, концерти, ателиета, прожекции и разнообразни арт прояви, посветени на Европейската нощ на музеите. Инициативата се организира за петнадесета поредна година.
Европейската нощ на музеите има за цел да насочи общественото внимание към културното наследство и неговото богатство, което може да бъде разгледано в музеите и галериите, и да привлече нова публика. Събитието се отбелязва всяка трета събота на месец май. Тази година то съвпада с Международния ден на музеите, който се чества всяка година на 18 май.

В България такова събитие се провежда за първи път в Пловдив под името Нощ на музеите и галериите, като началото е поставено на 30 септември 2005 г. и съвпада със сезона на „Есенния салон на изкуствата“ в града. Градове-партньори са Пазарджик и Стара Загора. През следващата 2006 г. инициативата се провежда и в София, където тя ежегодно се случва през май.

Програмата, която бяха приготвили от МЗХПИ Троян, съвместно с Община Троян  бе с една цел. Да се забавляват посетителите. Да разгледат експонатите в Конака и изложбата от Музея в Попово , децата да се позабавляват, а техните майки и баби да си припомнят как се плетат чорапи.

Нощта започна още преди залез заради малчуганите, които нетърпеливо чакаха  Николай Йовков да седне на грънчарското колело и да си изработят купичка или ваза. Сладкодумния дядо Николай им разказваше и обясняваше етапите на сътворяването на едно произведение

След това децата припкаха преди майки, татковци , баби и дядовци към ателието за тъкане на стан и рисуване на чинийки. Там изплезили езичета те като пчелички усърдно се опитваха да измайсторя красива шарка на чинийката. След това с гордост я показваха на всички.

Но тяхната радост продължи и пред шекернийджицата, където имаше изложени най-различни вкусотийки. Локум, захарни петлета, пеперуди, захаросани ябълки и най -различни други лакомства от времето на нашите баби. Черниосъмката Христиана Тодорова демонстрира как се захаросват ябълки.  И аз опитах, беше страхотно. А карамела беше много вкусен. Няма да споменавам за локумът . Божествен…

За по- големите екипът на Музея и на арт-галерия „Серякова къща“ бяха приготвили атрактивната беседа на Десислава Вутова, изложбата от Попово ‘Портрет имаш, жена нямаш“.

Изложбата „Портрет имаш, жена нямаш” е посветена на българската емиграция през първата половина на ХХ в. към Северна и Южна Америка, Европа и Австралия. В нея са събрани документални материали с акцент върху трагизма на емигрантския живот. Изложени са снимки, документи и лични вещи на емигранти, съхранили драматизма от раздялата на семействата, пропилените пари и надежди, разочарованието. Елеонора Авджиева – директор на музея, разказва как е хрумнала идеята за експозицията на Пламен Събев – директор на Исторически музей Попово(вече покойник). Преди време музеят в Попово е посетен от учителка, чийто мъж заминава за Аржентина и никога не се завръща отново в България. На жената й се налага да отгледа детето им сама. На гърба на тъжна снимка, която е предоставила на музея, е написано „Портрет имаш, жена нямаш“. Темата е актуална и днес, тъй като емиграцията отново е огромна и причината

„Нищо ново не се случва в нашата държава. В нашия край в началото на миналия век емиграцията е изключително силна, макар че хората се занимават със земеделие и са доста заможни. Те напускат и в тогавашните статистики е отбелязано, че дори и богатите емигрират. Отиват в чужди страни, за да спечелят достатъчно с идеята да се върнат и да купят инвентар, машини, трактори, за да произвеждат още повече. За сравнение емиграцията във вашия край е доста по-различна. Тя е свързана с въстания, прогонвания, насилие. Емиграцията от началото на века е една голяма трагедия. Липсвали са съвременни технологии за връзка с България. Изведнъж се оказва, че заради тези раздели много емигранти така и не се завръщат, не събират никакъв капитал за обратен билет. Дори губят всичко, стават още по-бедни.

Тогава параходните компании, застрахователните компании, които прибират парите на кандидат-емигрантите са доста агресивни. Те наистина успяват да оберат хората още преди да са заминали за Америка. Пропагандата в тогавашната преса е наистина много голяма, относно мечтания живот в Америка. Представете си само един човек от село как отива в Ню Йорк! Това е умопомрачителна картина. Благодарение пък на българите, австралийците познават голяма част от земеделската продукция, която ние пренасяме натам. Когато събирахме изложбата, се оказа че почти не се намират предмети. Хората се помъчиха да намерят нещо скрито, което са успели да припечелят, донесли са го и ни го предоставиха. Имаме села, в които няма и къща без емигранти. Просто хората не са харчили пари за нищо, за каква изключителна спестовност говорим, разказва  Пламен Събев – директор на музея в Попово през 2018 година в интервю пред http://museumbot.bg

В залата са разположени плакети с информация и бележки за българите в чужбина, за тъгата, трагедията, смъртта, изненадата от новия свят, неосъществените мечти, носталгията, изпитанията, динамичния и труден живот на емигранта, безизходицата, почти изключената възможност за по-добра работа, заблудите, нашата следа на кораба „Титаник“, потънал през 1912 г.

Показани са бланки от океански лайнери, паспорти на емигранти, автентичен костюм от Южна Америка, куфар на преселник, списания, монети, вложки за билети на параходни компании и презокеански пътувания, възпоменателни плакети, много снимки. Единствената положителна страна на емиграцията е показана чрез една сватбена снимка на българи в Австралия.

Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Включени са материали на Исторически музей – Попово, Държавен архив – Търговище, ЦДИА – София, емигрантски сайтове, частни лица.

Голям интерес имаше  при Росица Бакалова. В един момент нейният щанд с красиви плетени чорапи се превръщаше в седянка.  Беше висше удоволствие за сетивата.  С жената, родом от Монтана, живееща в Пловдив, се разприказвахме. Точно като на седянка. Тя с нейния мек и нежен глас разказа, че тази история започва преди години, на селските седенки. Тогава българските традиции докосват сърцето на едно момиче. Днес същото момиче поддържа духа на седенките жив. Нейните  плетени чорапи обикалят света. „Преди 15-тина  години една моя приятелка видя мои чорапи и много настоя да си купи, което за мен беше шок, защото аз дотогава не продавах. Това ме вдъхнови да търся все нови и нови неща и започнах да обикалям по музеи и галерии, да снимам неща, които ги няма никъде и започнах да правя възстановки“, казва Бакалова..

А страстта  да плете чорапи й е още от малка. „Бях ученичка и по наше време имаше режим. Стане ли 20:00 часа трябва да си в леглото.  Аз обожавах да плета. И затова скришом от нашите лягах в леглото и си правех скривалище. Светих си с едно фенерче . Само и само да плета.“, продължава разказа си Роси. И така се започна. Чифтове различни чорапи  съм изплела.

Трудът на 45-годишната жена излиза извън пределите на България, а традиционните чорапи започват да се търсят в целия свят.

„В Европа навсякъде, в Щатите, в Полша има най-много заради танцовия състав. Знам, че има в Австралия и Нова Зеландия. Също съм плела торбичка за зарчета с български мотив, както и чорапи за един рокер, от една рокерска група в Австрия“, допълва тя.

Плетенето е занаят за бабите – казват хората, но не и Роси. Именно за това тя се заема да предава бабините плетки на младите.

„Желаещи, които искат да седнат и да са упорити чак такива няма. Истината е, че след първата седмица започват да болят ръцете, китките“, признава майсторката.

Усещането да седиш на бабиния диван, да плетеш чорапи  и да си бъбриш  е  страхотна отмора.  И да виждаш как много деца пробват, майките им си припомняха, бабите пък обменяха опит.   И както се пошегувах , липсваха само протяжните песни и пуканките  за да е  истинска седянка.  Бяха забелязани  да плетат чорапи директорката на ДГ“СИнчец“ Виолета Маркова.  Кметския наместник на кв.Попишка, фотографката Нели Гатева и др. Умения демонстрираха  и част от екипа на Музея.

Временно напуснах седянката и се насочих към арт-галерия Арт – галерия „Серякова къща „. За любителите на Суинга  квартет Para Hot Jazz  – Димитър Благоев (китара), Юри Божинов (контрабас), Влади Михайлов (виола) и Борислав Илиев (китара) изпълни френски джипси суинг от 30-те и 40-те.  Виола, китара, тамбура и контрабас пресъздават джазовата сцена на Европа от първата половина на ХХ в. Танцувална музика, вдъхновена от бащите на този стил – Джанго Рейнхард и Стефан Грапели. Репертоарът включва суинг, както и избрани боса нова и джаз стандарти.

Стилът jazz manouche, swing manouche, gypsy jazz или в свободен превод френски цигански джаз е музика, възникнала във Франция през 30-те години на миналия век. Вдъхновена от емоцията на Джанго Рейнхард и финеса на Стефан Грапели, тя има милиони почитатели до днес.

Димитър Благоев е млад български китарист, роден през 1994 г. , син на известният тромпетист Венци Благоев. Музикалният му път започва на 6-годишна възраст, когато започва да свири на пиано. Няколко години по-късно открива китарата чрез рок музиката. В следващите години преминава през съвсем различни посоки, като изучава репертоарите на джаза и класическата музика. От 16-годишна възраст Димитър започва да свири редовно в биг бенда в родния си град Стара Загора. По време на двегодишното си обучение в Националната музикална академия в София, започва да пише свои собствени композиции, младият китарист има шанса да свири с някои от най-добрите джаз музиканти в страната. През 2016 г. Димитър се премества в Ница, Франция, за да учи в Консерваторията с легендарния френски китараист Philipp  Petit (Barney Willen, Tal Farlow, Miroslav Vitous)

Влади Михайлов свири на виола и контрабас. Завършва Държавната музикална академия. Има докторска степен от Софийския университет („Мултимедии в обучението по музика). Многократен участник е в майсторските класове по джаз импровизация на Милчо Левиев. Контрабасист в „Ginger Groove” и виолист в „Para Hot Jazz”. Участва в различни студийни и концертни проекти с наши и чужди музиканти. Създател и собственик на агенция за организиране на артистични събития „Partymusic.bg”.

Юри Божинов е завършил СМУ Л.Пипков с Контрабас и  ДМА П.Владигеров с Контрабас и Бас китара отдел Джаз и Поп музика.Свирил с много от най добрите музиканти в България и участвал в много проекти предимно Поп и Рок музика.

Борислав Илиев свири от 7 годишна възраст на китара.

Завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ (Русе)

със специалност класическа китара. Продължава образованието си в

Национална Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София.

Участник в майсторски класове на имена като Don Braden, Jiggs Whigham, Joris Teepe и други.

Свири в добре познатите групи Ginger Groove, Gypsy jazz квартета Para Hot Jazz и Outhentic.

Също така, Борислав свири на тамбура и пише собствени композиции.

В последните години стана традиция галерия „Серякова къща” да е сцена за известни джаз, поп и класически музиканти. Стремежите са към това да гостуват нови  и известни имена. В съботната майска вечер с концерта на Para Hot Jazz за пореден път ще удовлетворим изискания вкус на музикалните ценители.

Посетители имаше до-късно  и в Музея и в арт галерията.  Малки и големи разглеждаха с интерес всички експонати. Децата бяха най-щастливи. А ние по-големите с  малко тъга напускахме миналото и се върнахме към настоящето.

Огромна благодарност към екипа на МЗХПИ Троян и арт галерия Серякова къща за техния професионализъм. Те отново доказаха,че наистина са №1  в България

Свързани статии

Back to top button