Познатата – непозната троянска поетеса Екатерина Ненчева

Коя е Екатерина Ненчева?

Дора Габе я нарича първата българска поетеса след Освобождението, а Веселин Ханчев се възхищава от смелостта и новаторството на стиховете ѝ. А троянският писател Георги Стоев в книгата си „Писатели от Троян“ я определя като „родоначалница на българската женска лирика“.

Макар че нейното творчество е скромно по обем, името ѝ е знаково за българската поезия.

На 1 май 1885 година в семейството на медицинския фелдшер Димитър Ханчев се ражда бъдещата поетеса Екатерина Ненчева, известна и с литературните си псевдоними Велерина и  Велерина Харизанова.

Професията на баща ѝ е причина семейството често да се мести – още преди Екатерина да тръгне на училище, вече живеят в Севлиево, където тя завършва началното си образование. След това учи в Никопол и в Американския колеж в Ловеч, а гимназия завършва в София.

Любовта към литературата я насочва към хуманитарните науки –  специалност славянска филология в Софийския университет. В университета Екатерина Ненчева се запознава с бъдещия си съпруг, юриста Иван Харизанов.

Професията и интересите на  съпруга ѝ – съдия, публицист, общественик – отново са причина семейството ѝ, заедно с  двете си деца, често да се мести.

Драматични събития в живота на поетесата променят  нейния живот. Баща ѝ умира при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол, а две години по-късно, в деня на тази трагедия, се самоубива нейният 15-годишен брат.

Едва на 19 години Екатерина облича завинаги черни дрехи – така остава в спомените на съвременниците си, а почитателите на нейната поезия я назовават „Мадона в черно“.

Екатерина Ненчева умира едва на 34 години от туберкулоза, след продължило повече от година мъчително боледуване.

Първите си стихове Екатерина Ненчева пише едва на 14 години, увлечена от поезията на  М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено на Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).

През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“, а по време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.

Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Снежинки

Дълбока нощ, – луната грей, –

И чезна аз в тъга; –

Самси така, о, знам, копней

И той за мен сега…

Ела, безумец, изтръгни

Признание – и с плам

На устните ми прилепни –

И пий нектар от там.

Ела, безумец, въплъти

Безумния си блян,

Догдето в сладостни мечти

Духът ми е пиян.

Но ти не чуеш моя глас,

Не чуеш, ах, ела…

Зефир, донес го тоя час

На своите крила…

Екатерина Ненчева

АТ