Гергьовден е!Ден на храбростта, на армията ни

Гергьовден  е днес.   България за имен ден черпят  най- многото именници – Георги, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и Габриела.

Според народните вярвания свети Георги и Свети Димитър са си раздели годината по братски – за първия лятото, за втория – зимата. Всяка капка дъжд на Гергьовден носи жълтица, казва още народът ни. В ранните часове на деня се берат билки, росата е здравословна, повеляват обичаите.

На трапезата днес традицията изисква да се сложи агнешко месо и зелена салата.

Свети Георги е един от най-почитаните светци и мъченици не само у нас, но и в целия християнски свят, почитат го и мюсюлманите. Повечето жития посочват като негово родно място Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в днешен Израел.
Според житието му, през 303 г. Диоклетиан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклетиан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. След това чудо много хора повярвали в господ.
Св. Георги е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, заради чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут. Наблизо имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон, и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, тя му обяснила защо е там и му извикала да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. След тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и се покръстили. На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.