Почина поетът на Лудогорието, роденият в Дебнево поет Дулинко Дулев
Големият поет на Лудогорието, обичаният в Разградския край Дулинко Дулев почина вчера на 72-годишна възраст.
Името му звучи много нашенски, много троянски – и въпреки че животът му е свързан със североизтока на нашата страна, той е роден тук, в Дебнево.
Почетeн гражданин на Разград, поет и журналист, краевед.
Завършил е българска филология във Великотърновския университет а после специализира „Кинодраматургия и сценарно майсторство“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работил е като репортер, отговорен секретар и заместник-главен редактор на окръжните вестници в Разград, Видин и Русе и като драматург на Разградския драматичен театър „Антон Страшимиров“.
Автор на сатиричните книги „Образцови хора“ (1967), „Записки на пенсионирания мускетар“ (1995, 1998), „Записки на замръзналия шерп 1971-2001″ (2001), „Живот ли е да го опишеш“ (2009, в съавторство), „Тъжносмешни стихотворения, злободневки и епиграми“ (2010), „Онкологична стихотерапия“ (2015), „Класически и други творби“ (2016), както и на „Разградските карикатурни изложби“ (2003) и „Епопеята на незапомнените. Разград и Сръбско-българската война през 1885 г.“ (2007).
Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
И – да си припомним стиховете на поета:
ДА ЖИВЕЕМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВИ!
Изтънява нишката на живота ми. Изтънява.
Все по-малко кълбенцето, дето търкаля се, става.
Ни с пари се сдобих, нито с някаква слава…
Освен с тая, дето се смята за печална такава.
Нямам нито чекрък, нито някаква прежда.
Да плета нишка нова – безнадеждно и тъжно изглежда!
Та какво да ви кажа,
приятели мили, все пак?
Вече сбрал съм багажа
и чакам последния… Най-последният влак!
Правих всичко възможно да си тръгна на време,
но Господ на млади години не щя да ме вземе…
И още не ще ме.
А с него да споря не мога.
Та портретът ми мил
ще е на един скапан дебил
в некролога.
Но още съм странен, неразбиран, побъркан и щур…
И с илюзии още живея.
И сърцето ми още с надежди е бременно…
Та още из нощите пея
“Гаудеамус игитур!”…
Под прозорците на остарелите
преждевременно.
