„…Всеки трябва да извърви пътя си,колкото и труден да е той…“

В памет на Тодор Гладков

Ще видите човек, стегнат в обувките на вярата, подпрян на тояжката на надеждата и нарамил раницата на добродетелите, да крачи смело по стръмнината. Не го спира вятърът, не го плашат бурите, не го изоставят силите и боговете. Погледът му е взрян във висините – там, където са търсещия  дух и орлите…

ТОДОР ГЛАДКОВ – мой и на много от вас – троянци Учител, Приятел, Колега, Природолюбител, Откривател, Общественик, Професионалист, Личност и ЧОВЕК!

За мен е отговорност и чест, да говоря за НЕГО. Той завинаги ще остане моят Учител, който образно бих сравнила с КОМПАС, показващ посоката на хубавото време, точния момент и пътеката към високия връх.

УЧИТЕЛ с главни букви, накарал всяко дете, порасло на дървения чин в ОУ „Иван Хаджийски“, да уважава и обича Географията. Часовете с НЕГО бяха безкрайни пътешествия по цялото земно кълбо и още толкова… Страстта, с която говореше за природата, за топлото сияние на залеза и синкавата омая на планината, разпалваха жаждата ни за пътешествия. На тези, които му се довериха и последваха, разкри неповторимото тайнство на най-красивите кътчета от нашия Балкан, България и вълшебството на всяко цвете и биле в природата.

Предизвикващ любознателност, откривателство, познание и родолюбие, ТОЙ не се умори да запалва огън във всеки, до който се докосваше. ОГЪН, който сгряваше, светеше, приютяваше и чрез който не само оцелявахме, но ставахме и приятели!

Белоглав, мъдър, убедителен, директен, прозорлив, упорит, постоянен, неуморен, целенасочен, целеустремен и винаги отпред – ВОДЕЩ!

ТЪРСЕЩ и ЖАДЕН за още и още… – да показва, да те учи, да те възпитава и да те кара да обичаш! …Приказка без край…/ето и друго тълкуване на тези думи/

Път нагоре, безкрай…

Духовната същност на човека се състои от ум, чувство и воля, а за НЕГО ще допълня – и хумор. И то какъв – бликащ, заразяващ и неостаряващ.

81 години са малко, но и много, за да открие човек себе си, да постигне, да докаже, да покори, да усъвършенствува, да завладее, да поведе и да търси още нови върхове и светове!

Няма начало и край в необятната и съвършеното!

ТИ, Учителю, продължи нагоре, към слънцето и боговете…

Ще останеш в сърцето ми и ще ме водиш – стегнат в обувките на твоята вяра и нарамил туристическата раница, пълна с толкова много и хубави спомени,  споделени с приятели, които винаги ще обичат и помнят ЧОВЕКЪТ Тодор Гладков! И вярвай, НИЕ – твоите ученици вече знаем „кода“ и пътя към върха! Ще те следваме!

Дълбок поклон, УЧИТЕЛЮ!

Ще ми липсваш…

 

14.05.2019г.                                                                                               Мариета Жекова

Снимка: Троян 21

Свързани статии

Back to top button