Първо място за литературен талант от 11.клас

Таня Николаева Хитрова – ученичка от 11а клас на СУ „Васил Левски“, покори журито на Националния конкурс „Мила родино“ с емоционалността на своето художествено творение. Присъденото първо място е за есе на тема: „Минало и настояще – баба, дядо и аз“. „Таня е Човек и Творец, споени в една неразривност. От споделеното на листа струи такава топла обич към предците, че и най-заклетият мизантроп би трепнал! Аз се радвам, че талантливото момиче за пореден път доказа творческите си умения, които познавам вече от седем години!“ – това сподели учителят й по български език и литература Радостка Петкова. Пожелаваме на Таня ново дръзновение в нейните последни  ученически стъпки – обучението в 12. клас! А ето и част от есето: „В семейната йерархия с ранг на свръхценност са прекрасните баба и дядо! Ясен спомен имам в съзнанието си от времето, което прекарвах в ласкавите обятия на моята баба. За мен тя е пример на подражание – силна, непоколебима, безкрайно обичаща и раздаваща се за всички – такава е тя в моето съзнание…. Баба ми направи най-огромния подарък – даде ми пример, че с воля всичко се постига! Бих казала, че ми подари основните знания, за да поставя началото на своето бъдеще. Тя бе радост! Тя бе силата, която сплотява голямото ни семейство, събирайки ни със или без повод заедно не заради прекрасните й кулинарни умения, а за да ни напомни, че в добри и лоши времена семейството трябва да е заедно, да се подкрепяме всички и да бъдем единни! Един безценен житейски урок, който първо научих не от училищната скамейка, а от извора на родовите традиции – моята баба!.. Дядо ми също беше голям човек и всеотдаен патриот. Българин от глава до пети! Винаги ми казваше, че това, що живее в сърцето, бъде ли предадено на тези, които остават след нас, вечно ще живее!… Дядо дълбоко ценеше стойността на книгата. Казваше, че дом без библиотека е като дете без майка. По негово мнение книгата беше най-великото чудо от всички чудеса, създадени от човека… Вярвам, че те – моите баба и дядо, винаги ще живеят чрез мен – докато споменът за тях е жив и съхранен в сърцето ми, те винаги ще са част от живота ми! Те са моята жива памет! Моля се да имам силата и куража да предам наученото на моите деца, да бъда здравата връзка между миналото, настоящето и бъдещето! За да не погине българският дух!“