„Богочовекът Иисус Христос или Човекобогът – Аз-ът”

Автор:  Войден Божков

Представяме Ви младия автор Войден Божков. Той е син на о.Марин Божков и Ваня Божкова, които служат в храм“Св.Параскева (Петка)“, гр.Троян. Завършил е СОДУ Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“ през 2015г. А в момента учи в Богословския факултет към Софийския университет „Св.Климент Охридски“. От няколко години насам е църковен псалт (певец) в гр.София. Често го виждаме и в ролята на диригент на хора към троянската църква.“

––––––––––––––––––––––––––––––––

„И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.”
/Марк 8:34-35/

Четейки тези слова на Спасителят винаги съм виждал в тях някакъв контраст спрямо светът, в който живеем… дори бих могъл да споделя, че звучат доста „странно” за „средностатистическия гражданин” – рожба на забързаното ежедневие от XXI-вия век. Като че ли те ни препращат към някакъв неизпълним идеал, който повече звучи като социалистически лозунг от близкото минало, отколкото като Слово, носещо живот на тези, които го слушат и изпълняват… Определено „в духа на нашето време”, съвременното общество, до голяма степен, разсъждава и живее така. То по-скоро, като че ли има нужда само от удовлетворяване на своите потребителски желания, носещи му „лесно и бързо щастие”, отколкото от „някакви си наставници”, които да го упътват към подвизи, препращащи го към нещо възвишено, нещо „не от този свят…“

„…и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло…”
/Битие 3:5/

Когато бях малък и в неделното училище преподавателката ни разказваше историята за грехопадението на първите човеци, с всичките му последствия за следващите след тях, все се чудех „как може Адам и Ева, толкова лесно, даже глуповато, да се подлъжат от змията?!” Направо им се удивлявах… Господ ги е сътворил, грижил се е за тях, дал им е всичко и те изведнъж избират да Му обърнат гръб… С времето, обаче, в процеса на съзряване и израстване, започнах да виждам, че всъщност тяхната постъпка е нещо, което като че ли са ни завещали. Особено когато, започнах да се изправям пред житейски ситуации, в които трябваше да избирам между мен – „Аз-ът” и другите – ближните… като че ли нещо в мен желае да бъде повече, както спрямо ближните, така и спрямо Бога… и точно в тези „моменти на изпитание”, както казват светите Отци на Църквата, аз се чувствах подобно на нашите прародители преди хилядолетия в райската градина – пред изкушаващата ги змия и пред Божият всезнаещ и всевиждащ Промисъл… Тогава разбрах, че всъщност Адам и Ева не са били просто „глупави”… всъщност те са изпитали сладостта на гордостта, удоволствието на Аз-а и са го обикнали повече от Бога, като дори са предпочели да общуват с падналия ангел, отколкото със своя Небесен Отец, който не спрял да ги обича и след това – Той дори им дал шанс да се покаят… но те вече не желаели да се върнат при Него – желанието да „бъдат като богове” без Бога, било по-силно от това да бъдат „богове по благодат, по причастност спрямо Бога”, като живеят в общение с Него. В това се заключавала и катастрофата на цялото творение, така грехът влезнал в човешката природа с всичките му последствия… и от тогава така и до днес за човечеството съществува този път, който като че ли днес е толкова силно рекламиран под различни форми, от което обикновения човек остава с впечатлението, че това е и единственият път за „развитие на неговия живот…“

„и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата…”
/Битие 3:15/

И слава Богу, явно все пак за Адам, Ева и потомците им, има и друг път, който бил обещан след грехопадението… той обаче, не се явил веднага… нужно било да минат хилядолетия човешка история, изпълнена с много надежди и очаквания за изпълнението на Божието обещание – първо допотопните патриарси на търсещото Бога човечество, после тези на Стария Израил, които го водили през хилядолетната му история и накрая, преди 2000 години, в затънтената и размирна провинция на Римската империя Юдея станало нещо велико, нещо което щяло да промени цялата човешка история „из основи…”

„И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.”
/Йоан 1:14/

И ето, времето дошло и „Бог станал човек, за да може човекът да стане бог по благодат”, както казва св.Ириней Лионски във II-ри век. Божието обещание било изпълнено и за човеците се открил път, който бил алтернатива на онзи, който начертали първите, алтернатива, която водела от земята към небето, но само и единствено, чрез съдействие между Бога и човеците, изразяващо се във взаимно общение, което започвало „тук и продължавало във вечността”. Този път се състоял именно в това – възстановяване на загубеното единство между Твореца и творението. Но това, само по себе си, не било нещо абстрактно и неопределено, то се изразявало в Църквата, която по думите на свети апостол Павел е „Тяло Христово”, в което всеки човек е призован да стане неин член, живо и действено участващ в живота й. Христовата Църква била създадена от Господа като отобраз на Царството Божие тук на земята. И така и до днес, вече 2000 години, макар и изпоранявано от „светоуправниците на тоя век”, раздирано, разкъсвано, това Тяло Христово, продължава да живее православно спрямо Бога, т.е. автентично по отношение на Божието откровение, въпреки всичко… въпреки не малкото алтернативи, които светът предлага на хората, алтернативи, които отново се свеждат до една цел – да се угоди повече на Аз-а, „нежели на Бога”… Именно тук можем да насочим вниманието си към една такава, модерна, синкретична и глобална, също толкова, колкото и всички останали съвременни процеси, алтернатива на човешкия Аз, „творяща” един „нов световен ред” за „новото човечество” – именно „Ню ейдж”!

„много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта…”
/Матей 24:11-12/

Четейки тези слова на Господ Иисус Христос, оставаме с впечатлението, че те могат съвсем спокойно да се впишат във всяка една изминала епоха до момента. Но ако обърнем внимание, на втората част от приведения стих – а именно за увеличаването на беззаконието и изстиването на любовта; може би нещата доста започват да се актуализират по отношение на времето, в което живеем. Излишно е да споменавам, че отдавна християнският морал и нравственост са изхвърлени от „модерния гражданин на света” в кошчето за боклук, анатемосани от него като нещо „ретроградно и дори безсмислено…“ Излишно е и да говоря много по отношение и на факта, че когато егоизмът се превърне в норма, то и любовта към Бога и ближния ще изстине, до степен такава, че за нея ще остане място предимно в „скритите стаички” на отделни християни, които не парадират с вярата си или пък ще се превърне в тема за разговори предимно на „строго интелектуално ниво” с академични окраски, между хора, които предпочитат повече да говорят за нея, отколкото да я живеят… и все пак Господ е сърцеведец и само Той знае какво е у човека, но реалността на XXI-вия век недвусмислено свидетелствува за силното влияние на тези процеси. От тук става ясно, защо в такава обстановка на живот, сурогатните алтернативи на истинската вяра в Бога ще са по-разпространени, по-рекламирани и по-търсени. Те просто отново и отново се стремят да обслужат консуматора, чрез своите методи за бързо решаване на житейските проблеми с цел осигуряване на личното щастие.
Когато става въпрос за „Ню ейдж” като религиозно-философско или по-просто казано „духовно” движение, изследователите му винаги избягват да говорят конкретно за него, тъй като самото то не съдържа в себе си конкретика, те по-скоро свеждат своите изследвания до определени общи характеристики, които го обобщават и анализират. Започвайки с различни елементи, съставящи синкретичния скелет на „Ню ейдж”, обикновено се преминава през теософията от XIX-ти век, древните източни учения индуизъм, будизъм и техните медитативни практики, като йога например; даоизъм, дзен-будизъм, окултизъм, спиритизъм, астрология, окултна магия и като дори се стига и до „феномена НЛО“. Също така друг ключов елемент от „Ню ейдж” се явява начинът на пропагандиране – като се започне с култови филмови продукции и се премине през телевизионни предавания, интернет сайтове, страници във фейсбук както и в други социални мрежи, списания и прочие… и се достигне дори до мнимо рекламиране на книги от непознати, но иначе много напористи лица по улицата. С всичката тази пропаганда обаче не се свършва до тук, очевидно е че зад всичката тази кампания, която струва милиарди, стоят не малко лобита в политическия световен „елит”, които явно имат огромен интерес от това да се подхранват сурогатите на новата световна култура, която подготвя промяна на човешкото съзнание, както самите последователи на „Ню ейдж” се изразяват, което от своя страна да доведе до епохална промяна – като настъпи Нова епоха (по името на самото движение) – „епохата на Водолея!?…“ Тъй като досегашната такава – тази на „Рибите”, с която се визира „гниещия труп на християнството”, както се изразяват „Ню ейдж” пропагандиращите, трябва да се премахне, защото била донесла на човечеството само злини и нещастия и е причина за днешните глобални проблеми. Както виждаме тук не става въпрос просто за някаква идеалистична секта с розови представи за света, а за огромно културно или по-точно псевдокултурно движение с политически характер, имащо претенциозно желание за цивилизационна промяна на целия свят. Обикновено обаче пропагандата на „Ню ейдж” винаги използва за изходна точка човешкото его – първото ниво на пропагандата му е свързана със самоусъвършенстване на личния потенциал, с цел успешност. След това ти остава само да си избереш по кой от всичките коловози, да тръгнеш, за да „полетиш с ракета носител към светли бъднини…” или поне така учат…

„в последните дни ще се явят подигравачи, които ще вървят по своите си похоти и ще казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. …”
/II Петрово 3:3-8/

Ако за времето на свети апостол Петър, тези му изобличителни слова са звучали назидателно и същевременно бдително, в ушите на древните християни с цел да ги утвърди във вярата, че Господ Иисус Христос отново ще дойде в славата Си и да се пазят от съблазните на света. То за съвременния човек отново като че ли това са някакви лишени от смисъл заплахи на нездрав религиозен мистик от преди 2000 години. Като че ли човешкото его не желае промяна на статуквото. На него му се иска този свят на бързите и лесни удоволствия; „Мамона” е по-привлекателен от „Бога”, а както виждаме и до тук, той вече си има и свое „евангелие” – това на „Ню ейдж”, чрез което се твори нова култура, нова епоха, ново съзнание, ново човечество… или пък всъщност всичкото това „Ню”, тоест „ново“ всъщност е просто древното и греховно – „Олд”, тоест „старо“, само че в една модифицирана опаковка по един доста атрактивен начин…

„В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.”
/Йоан 16:33/

И ето, достигнахме до края на тези мои размисли, колкото и изтъркано до звучи, „може би не всичко е изгубено…“ или пък всъщност „загубата” и „победата” не са нещо ново… по-скоро от нас, остава да направим своя личен избор и да изберем своя Бог, на Когото да служим. Да си изберем съответното евангелие и съответната общност, тъй като човекът е религиозно-социално същество и като личност той все пак има нужда да общува с някой и да вярва в нещо… и от тук нататък да поеме по своя път…

Колкото до мен – аз отдавна направих своя избор, а вие?!

================================================