Зелениковският манастир е с нов стопанин

От началото на лятото Зелениковския манастир е с нов стопанин. Това е Румен Дудевски. Познат на всички ни, троянец, живущ в кв.“Ливадето“. От години е помагаше на баба Дана с каквото може всяка седмица.

С напредването на възрастта обаче любимата на всички ни стопанка  вече слезе в града, по-точно в с.Зелениковец, сподели Павлина Младенова.

Официално Румен е новият стопанин на манастира. За броени дни той започна да почиства около  тази светиня. Направи чудеса, споделят негови приятели.

Радваме се се, че баба Дана  50 години сама опази манастира и,  че точно трудолюбивия Румен Дудевски е замества достойно.

Предишното му работно място бе в във „Велде“.  Много работлив. Умее всичко. А това ще му е от полза…

Коя в баба Дана ? Описва ни я Владо Трифонов ( български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик)

   От 50 години живее в планината. Горе я завел баща й, била на тринайсет. След време се омъжила за Гечо, един от първите планински спасители в Троян, и станали стопани на хижа Амбарица.

Двайсет и пет години изкарала на високото. Валяли я поройни дъждове, затъвала в преспи по 5 метра и лека-полека откривала тайните на гората. В най-тъмната нощ да я пуснеш от връх Амбарица, без проблем ще стигне до хижа Добрила.

Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска.

Срещнала е много свестен народ през всичките тия години. Видяла е и класически бандити. За тях не й се разказва.

През 1985 дошла на Зелениковския манастир. Дядо Наум, тогава игумен на Троянския манастир, специално я поканил. Казали му, че е страхотна хижарка, много оправна. Оттогава до ден днешен е тук, изглежда завинаги.

Вика кучетата с пиратки. Гръмва пиратката и те довтасват, където и да са се запилели: Рекс – красива немска овчарка, Балкан – здрав каракачанец и мелезът Мечо. През зимата Рекс варди в коридора на манастира, а Балкан е отпред на стълбите. Не можеш припари с нечисти помисли.

В манастира ток няма. Нощем слага две свещи до главата и се унася в романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан. Почете, подремне малко, събуди се и пак чете. До сутринта.

Преди време въжената линия на Амбарица се скъсала и от 12 метра младата тогава Дана полетяла в камънаците. Не знае как е оживяла. Корава глава. Два месеца лежала в болница, изписали я и тя побързала да се качи на Купена. С гипсиран врат и с по-малката си дъщеря Славия за дружина.

След злополуката спи лошо, добре че са книгите.

До 400 души на нощ е посрещала на Амбарица. Не е върнала никого от вратата. Колкото и натъпкана да е била хижата, все намирала още едно място. По 300 чаршафа перяла на ръка, с прах „Петел”, ръцете й изгаряли.

„Абе, опасна бабичка”, намесва се Славия, която слуша внимателно нашия разговор.

Английският посланик Ричард Стаг се качил на манастира с хрътката си. Мечо не разбрал, че дамата е от сой и взел, че й сръфал задника. „Нищо, нищо”, казал англичанинът. „Ще я заведем на доктор”. Притеснила се леля Дана да не стане международен скандал, а човекът даже се извинил за безпокойството. След време същият посланик довел децата си. Леля Дана имала само лютеница и хляб, дала им;  англичанчетата ядяли, че  ушите им плющяли.

Сутрин става в 6, пали печката и прави кафе. После нахранва кучетата с попара от хляб и малко олио. Сетне на градината. Да окоси тревата. Да изчисти църквата. Да нагледа вилата, дето е строена за възрастните владици. Някога имала кози, магаричка и кокошки, но фуражът свършил и те се споминали.

Научена е да живее всякак. Не е претенциозна. Петдесет лева на месец отиват за кучетата. Тя получава към стотина. Всяка събота Славeя нарамва огромна раница с двайсетина хляба и тръгва от Орешак към манастира. След около час по стръмното е при майка си. Олио, сирене, кибрит и свещи са другите екстри, които щерката мъкне нагоре. И така през цялата година, при всякакви условия.

Честито на Румен и да е жив и здрав новия стопанин и да е така деен!