Тенденция

Зелениковският манастир е с нов стопанин

Зелениковският манастир е с нов стопанин
Зелениковският манастир

От началото на лятото Зелениковския манастир е с нов стопанин. Това е Румен Дудевски. Познат на всички ни, троянец, живущ в кв.“Ливадето“. От години е помагаше на баба Дана с каквото може всяка седмица.

С напредването на възрастта обаче любимата на всички ни стопанка  вече слезе в града, по-точно в с.Зелениковец, сподели Павлина Младенова.

Официално Румен е новият стопанин на манастира. За броени дни той започна да почиства около  тази светиня. Направи чудеса, споделят негови приятели.

Зелениковският манастир е с нов стопанин
Румен Дудевски

Радваме се се, че баба Дана  50 години сама опази манастира и,  че точно трудолюбивия Румен Дудевски е замества достойно.

Предишното му работно място бе в във „Велде“.  Много работлив. Умее всичко. А това ще му е от полза…

Коя в баба Дана ? Описва ни я Владо Трифонов ( български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик)

Зелениковският манастир е с нов стопанин
Баба Дана

   От 50 години живее в планината. Горе я завел баща й, била на тринайсет. След време се омъжила за Гечо, един от първите планински спасители в Троян, и станали стопани на хижа Амбарица.

Двайсет и пет години изкарала на високото. Валяли я поройни дъждове, затъвала в преспи по 5 метра и лека-полека откривала тайните на гората. В най-тъмната нощ да я пуснеш от връх Амбарица, без проблем ще стигне до хижа Добрила.

Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска.

Срещнала е много свестен народ през всичките тия години. Видяла е и класически бандити. За тях не й се разказва.

През 1985 дошла на Зелениковския манастир. Дядо Наум, тогава игумен на Троянския манастир, специално я поканил. Казали му, че е страхотна хижарка, много оправна. Оттогава до ден днешен е тук, изглежда завинаги.

Вика кучетата с пиратки. Гръмва пиратката и те довтасват, където и да са се запилели: Рекс – красива немска овчарка, Балкан – здрав каракачанец и мелезът Мечо. През зимата Рекс варди в коридора на манастира, а Балкан е отпред на стълбите. Не можеш припари с нечисти помисли.

В манастира ток няма. Нощем слага две свещи до главата и се унася в романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан. Почете, подремне малко, събуди се и пак чете. До сутринта.

Преди време въжената линия на Амбарица се скъсала и от 12 метра младата тогава Дана полетяла в камънаците. Не знае как е оживяла. Корава глава. Два месеца лежала в болница, изписали я и тя побързала да се качи на Купена. С гипсиран врат и с по-малката си дъщеря Славия за дружина.

След злополуката спи лошо, добре че са книгите.

До 400 души на нощ е посрещала на Амбарица. Не е върнала никого от вратата. Колкото и натъпкана да е била хижата, все намирала още едно място. По 300 чаршафа перяла на ръка, с прах „Петел”, ръцете й изгаряли.

„Абе, опасна бабичка”, намесва се Славия, която слуша внимателно нашия разговор.

Английският посланик Ричард Стаг се качил на манастира с хрътката си. Мечо не разбрал, че дамата е от сой и взел, че й сръфал задника. „Нищо, нищо”, казал англичанинът. „Ще я заведем на доктор”. Притеснила се леля Дана да не стане международен скандал, а човекът даже се извинил за безпокойството. След време същият посланик довел децата си. Леля Дана имала само лютеница и хляб, дала им;  англичанчетата ядяли, че  ушите им плющяли.

Сутрин става в 6, пали печката и прави кафе. После нахранва кучетата с попара от хляб и малко олио. Сетне на градината. Да окоси тревата. Да изчисти църквата. Да нагледа вилата, дето е строена за възрастните владици. Някога имала кози, магаричка и кокошки, но фуражът свършил и те се споминали.

Научена е да живее всякак. Не е претенциозна. Петдесет лева на месец отиват за кучетата. Тя получава към стотина. Всяка събота Славeя нарамва огромна раница с двайсетина хляба и тръгва от Орешак към манастира. След около час по стръмното е при майка си. Олио, сирене, кибрит и свещи са другите екстри, които щерката мъкне нагоре. И така през цялата година, при всякакви условия.

Честито на Румен и да е жив и здрав новия стопанин и да е така деен!

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button