Интересни факти за Троянския манастир

Хиляди поклонници ще посетят Бачковския  и Троянският манастири. По този повод  искаме  да ви запознаем с няколко любопитни факта за Троянската света обител. Все още Игумен на манастира е Величкий епископ Сионий.  От месец  април той  управлява  и Бачковския манастир. Ден преди Успение Богородично Величкият епископ Сионий  разказа пред БНР Пловдив  за честването на храмовия празник и ще ни отведе до Чудотворната икона на Света Богородица с мисъл за вярата.

Троянският манастир като манастирски комплекс е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение.

Разположен е в красивата долина на река Черни Осъм, на 10 км южно от град Троян.

Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.

Предлагаме Ви 10 любопитни факта за него:

        Троянският манастир е основан от атонски монаси

Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на манастира – чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век).

       Чудотворната икона на манастира не искала да си тръгне от него

Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит – Огнянович, уточнява, че възникването на манастира е станало около 1600 година и че двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица“. Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал.

         Първият игумен на манастира е убит от турците

Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

        Едно от най-големите килийни училища е било в Троянския манастир

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.

     Католикона на манастира е изписан от един от най-известните ни зографи

Днешната съборна църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 г. от Великотърновския митрополит Иларион Критски в чест на Успението на Пресвета Богородица. През 1847 – 1848 г. тя е украсена със стенописи от прочутия възрожденски майстор – Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет, както и композицията „Колело на живота“ върху северната външна стена.

 Стенописите пазят образите на много български светци

В притвора – на западната стена, народностно-патриотичната галерия пази изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други.

На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис „Болгаре“.

На северната стена – св. мъченик Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, както и св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел.

Манастирът подпомага редица революционери

Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници – хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана.

Чудотворната икона на Св. Богородица спасява местното население от епидемия

В летопистта на манастира е записано: “Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето  Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

– Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.“

Св. Онуфрий Габровски става монах в Троянския манастир

Запазило се е предание, че в Троянския манастир „Успение Богородично“. преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба – да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

Музеят на Троянския манастир притежава много богата колекция

Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите – сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка – изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. Още много са историческите и художествените ценности, които времето е съхранило в Троянския манастир, поради което той днес е един от най-посещаваните в България.

Цитирано от сайта „Добротолюбие„