75 карамфила – 75 години

Троянската общинска организация на БСП в отбеляза 75-ата годишнина от 9-ти септември 1944-та  с поднасянето  на 75 карамфила на Костницата на загиналите   в  центъра на града.  Общински съветници от левицата също положиха венци и цветя.

Лидерът на Общинския съвет на БСП, Росен Веселинов,  и Румен Тодоров, председател на   Българския антифашистки съюз в Троян отново ни върнаха назад във времето преди 75 години.

9 септември 1944 г. се превръща в повратен момент от историята на страната. Тази дата довежда до огромни промени в българското общество. На 10 септември полицията е разпусната и е създадена Народна милиция, съставена най-вече от партизани.

В официалната историография по време на НРБ събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на ЦК на БКП от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, буржоазнодемократична революция или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от  Георги Димитров: „Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер… Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“

По-късно комунистическата литература нарича преврата „народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и „социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към социализъм. Според някои понятието „народно въстание“ се ползва до 1971 г. а пък е наричано „социалистическа революция“ до началото на декомунизацията от 1989 г.

След 1989 г. в България събитието е определяно предимно като „държавен преврат“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на тоталитарен режим в страната.

Също така бе споделено, че  всички паметници  в Троян свързани с този период  на историята са освежени от 18-годишния Христо Костов.

Послучай юбилея  бяха наградени троянци оставили диря през тези години.

Васил Младенов – Стрялката – вокал и китаристът Добромир Дишев изпълниха незабравими руски песни като „Позови меня“ и неостаряващите „Българска роза“ и „Моя страна, моя България“.

След  тържеството започна и обучение  на членове на комисии за наближаващите избори от членове на ЦИК  Николай Николов и Емил Войнов