
Десислава Владовска спечели „Сребърната хлопка“
Грамотата и Голямата наградаТроянката Десислава Владовска спечели Голямата награда „Сребърна хлопка“ и право на самостоятелна изложба в музей „Етър“ през следващата година. Тогава тя ще покаже около 200 вида грънци, които прави тя, свързани с хранене, течности и градина.
ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър” – Габрово.Той бе открит от председатеката на Народното събрание Цветя Караянчева.
Над 70 занаятчии и съвременни творци със свой авторски прочит на традиционни занаяти взеха участие в изложението базар. За първи път тази година участието става след специална покана от страна на музея. Важен критерий при подбора е даден занаятчия да има принос в съхраняването на занаята и свързаните с него традиции. Това се прави във връзка с 55-годишнината на музей „Етър” , която се навършва през 2019-та. Участниците в изложението базар демонстрираха пред публиката как се изработват различните предмети.
За първи път в историята на Международния панаир на занаятите се проведе и винен фестивал „Августиада”, на който са представени 20 изби и производители на различни деликатеси. Участниците формират „Алея на вкусовете с дегустации и базар”, разположена в пространството, отделено от Занаятчийската чаршия с река Сивек. Посетителите имаха възможност да отличат виното, което най-много им допада и да участват в томбола с награди.

Деси се занимава повече от 20 години с грънчарство. Родена е в Троян, завършила е Художественото училище там. На 24 години решила да си купи къща на село, защото не искала вече да живее в град. Избрала Раданово, защото се намира на пътя, а не защото има роднини там. Обяснява, че един ден, пътувайки към Русе, видяла една къща с буренясал двор, която била на главния път. Купила я и я превърнала в свой дом и ателие.
Разказва, че макар да е от край на грънчари, керамиката при нея не е наследствен занаят. Като дете била много палава, само бели правела, затова съседката им в Троян я вземала с нея в цеха на “Троянска керамика”, където тя работела. Така Деси още в ранна детска възраст изучила в детайли процесите, свързани с изработката на един съд. Спомня си, че била запленена от всичко, което се случва в цеха, но все пак не мислела, че когато порасне, ще се занимава с керамика. В един момент се оказало, че рисува хубаво, затова все пак отишла да учи в Художественото училище в Троян.
ГРЪНЧАРКАТА е убедена, че в живота няма нищо случайно. Оказало се, че в района, където е избрала да живее, има материал за работата ѝ. Затова тя сама си копае глината, сама си я мели през две машини. После източва съдовете, шари ги. Пояснява, че има дни, в които не сяда на грънчарското колело, но пак е заета с изработката на съдовете.
Деси взема глината от село Орловец и от Полски Тръмбеш. С изненада научила, че и в двете населени места имало грънчари, на които тя се явява продължител. От сръчните ѝ ръце излизат най-различни съдове. С усмивка признава, че тя е единствената жена, която ги изработва в България. Използват се предимно за украса. Скъпи са, защото направата им отнема два месеца, допълва още чаровната грънчарка.
Троянката споделя, че прави много съдове, които днес не са познати на повечето хора. Сред тях са делвите за туршия, съдове за хляб с квас или без квас.
Съветва хората да ги използват повече в ежедневието си. “Още на времето Петър Дънов е изследвал глината. Той пише, че в нея има магнетит, който привлича и отблъсква едновременно. Благодарение на него храната се зарежда, но и се пречиства. Това е тайната, ако мнозина се питат защо в керамичния съд е толкова вкусно”, разкрива грънчарката. Тя обяснява още, че кристалната решетка на изпечения съд е подобна като тази на планинския кристал. “Когато глината се изпича на 500 градуса от нея излиза механично свързаната вода, от 600-700 градуса, изгаря всичко органично, а над 700 градуса започва изграждането на една кристална решетка, която е сходна с тази на планинския кристал, тоест липсват няколко силиката”, допълва Деси пред репортер на „Янтра днес”
Преди година Деси бе първата жена- майсторка на делви, участвала в Панаир на керамиката
Честито на Деси!