Почетоха паметта на троянец – участник в Дойранската епопея от 1918 год.
Румен Тодоров председател на СВВБ-Троян[/highlight
На 16. 09. 2019 год. във Военния клуб на гр. Ловеч в присъствието на Областното и Троянско съюзно ветеранско ръководство се откри изложба посветена на поручик Христо Костов Маринов от гр. Троян. Изложбата е съставена от стари снимки от фронта и сраженията при гр. Дойран през 1917-1918 г.
Изложбата откри о.з. майор Николай Василев-началник на Военния клуб, той ни предаде моменти от бойното поле където са воювали наште деди през ПСВ, след което думата се даде на главния инициатор за тази военна изложба праплеменника на загиналия герой от Троян и активист на СВВБ-гр. Троян Христо Стоев Костов. Той предаде силната историческа емоция която е оставена в неговия род от тази кръвопроливна война, публиката остана силно развълнувана от неговото военна-патриотично чувство. В последствие се даде дума за изказвания на публиката-представяща видни общественици от Областния център.
След което Обл. Председател на СВВБ-Ловеч Георги Тотев връчи на младия родолюбец, почетен плакет и две книги, с пожелания надписани от председателя на ЦУС на СВВБ – доц. д-р. Иван Сечанов. О.з. майор Николай Василев също връчи почетна грамота от името на о.з. бригаден генерал Христо Тихинов-председател на Обл. Организация на СОСЗР. Накрая всички присъстващи с голям интерес разгледаха изложбата.
О.з. поручик Христо Костов Маринов (1897-1918 г.)
Христо Маринов е роден през 1897 година в махала Попешка – Троян. Негов баща е Коста Куцаров виден земевладелец, благодетел заемащ държавната длъжност бирник в Троян. Майка му е Рада Млазгова произлизаща от един най-старите и богати троянски родове. Христо има още четири братя: Минко, Йордан, Димитър и Стою. Има и сестра Веска, но тя умира едва на две годишна възраст.
Христо още от дете е много амбициозен и находчив като своя баща. Израства заедно с братята си в охолство.
Завършва своето средно образование в Плевенската мъжка гимназия, а по-късно Школата за запасни офицери в Княжево.
Приет е да учи стоматология в Австрия и по точно във Виена. Родители- те му го сгодяват за красива млада дама от богато троянско семейство подхождаща на неговият знатен и богат род.
За съжаление той не успява, нито да замине за Австрия, за да завърши своето висше образование, нито успява да създаде семейство и остави потомство след себе си.
Когато избухва Първата световна война през 1914 г. Христо заминава за фронта ката запасен офицер от 34-ти Троянски пехотен полк.
Първоначално подпоручик Христо Маринов е в 1-ва рота, но през 1917 г. е преназначен в първа картечна рота. Участва в битките при Дойран (Македония ). През 1917-1918 г. той е помощник-командир на батарея като царски офицер. Взема участие и в битките водени на позициите „Кала тепе“ и „княз Борис“. Намира своята смърт на връх „Бончев” на 29 май 1918 г. в 8 часа преди обяд.
За своите големи военни подвизи и доблест е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл.и е повишен посмъртно в чин „поручик” Тъжната новина за неговата геройчна смърт е публикувана на първа страница на вестник „Мир“ на 28 юни 1918 г. в София. Сред вещите му, които са изпратени на неговите роднини се намират джобен часовник, орден му за храброст и вестника със статията за смъртта му.
Поручик Христо Костов Маринов е най-висшестоящият офицер който загива от град Троян при Дойран.
Поклон пред неговият героизъм!
