Слово на Десислава Вутова послучай 6-ти септември

Уважаеми съграждани,

Преди 134 години, на 6 септември 1885 г. в Пловдив е осъществено най-значимото и най-велико събитие в историята на Третата българска държава – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. При реализирането му на преден план излизат най-талантливите личности на нацията – революционери, държавници, дипломати и военачалници. В нашата историческа памет са записани имената на Захарий Стоянов, вдъхновител на делото, Петко Каравелов, тогавашен министър-председател, княз Александър I Батенберг, прегърнал общонародната идея с риск за короната, Стефан Стамболов – председател на Народното събрание, българските офицери Данаил Николаев, Рачо Петров, Коста Паница и много други, които защитават Съединението с блестящата си военна победа над Сърбия в Сръбско-българската война от 1885 г.

В далечните спомени на троянци откриваме разказ за малките едноетажни постройки на Беклемето, Камен мост и Троян, на които стояли табелки: „Княжество България – митница – Троян”.

Никола Гимиджийски, учител и управител на троянската митница разказва, че през 1879 г. в Троян дошъл Никола Живков и поискал да се направи събрание, на   което да се говори за разпокъсването на България. Гимиджийски, заедно със Стефан Гайдарски организирал троянци, а Никола Живков със своята пламенна реч  ободрил духовете. В резултат на това се образува чета от няколко души, със задача да се придвижат до Кюстендил и с други чети да се отправят за Македония и да я разбунтуват.

Благодарение на активността на троянския комитет и ловешкото опълченско дружество се формират две групи от доброволци в Ловеч. Едната се отправя за София, оттам към Пирот, а другата по нареждане на Военното министерство тръгва към Търново.

В документ от септември 1885 г. с подписа на Иван Казанджиев се отправя призив към троянци: „Задължени от Централното либерално бюро в София и призовани от патриотический силен глас за подпомагане святата за България цел – обединение на целокупна България и за подпомагане прогласеното Съединение с братската ни страна, Южна България, за което сме изказали съществен прием, гражданите от Троян, като венец на народополезното дело, основаха комитет за събиране помощи, които ще послужат за подкрепяне и поддръжка на ратниците. Затова всеки от троянската околия се подканва да помогне с каквото ще – каквото и както може.

Щом някой узнае, че любимият княз е заминал с Каравелов за Пловдив да приемат управлението, нека от нищо не се страхуваме, нека имаме вяра, че рано или късно ще постигнем целта си; нека знаем, че всичко с труд и жертви се постига; и че всяко благородно дело е за подпомагане и че в този момент да не стоим със сгънати ръце.

Помощта на всекиго ще бъде записана със златни букви; подвигът и примерът ще се подражават, а паметта му ще се почита”.

Иван Казанджиев познаваме като съзаклятник в Троянския революционен комитет, укривател на Левски, един от инициаторите за построяването на Жълтото училище и главна фигура в подготовката и изграждането на Марковския мост.

Друг виден българин с троянски родови корени, участвал активно в Съединението е Константин Хаджикалчев. Деен член на тайния комитет в Пловдив, той е избран да бъде част и от временното правителство, формирано след обявяването на Съединението на 6 септември. Заедно с д-р Янкулов е натоварен с мисията да убеди княз Александър Батенберг да приеме и застане начело на съюза на двете Българии. Хаджикалчев успява в мисията си и съпровожда княза при преминаването му на Стара планина на път за триумфалното пристигане в Пловдив. След като Сърбия обявява война на България, Константин Хаджикалчев се записва като доброволец, служи в генералния щаб и участва в битката при Сливница.

В хода на Съединението Константин Хаджикалчев се обръща към княз Александър Батенберг с думите: „Имайте предвид, че ний сме пред един свършен факт. Фактически южните българи са присъединени към братята си от Северна България. Кой може да ги раздели? Вие, Ваше Височество, не можете да отвърнете лицето си от този факт… Моментът е съдбоносен. Предстои да вземете едно решение, с което да проявите своята безгранична любов към българите! А великите характери се проявяват в дните на тежки изпитания.”

Емоционално е и обръщението на Константин Хаджикалчев към Батенберг в момента, в който прекосяват планинската верига и пред тях се открива красивата Тракийска равнина: „Ваше Височество, благодарение на Вашата решителност границата между Северна и Южна България се премахва!” На моя възторжен отклик князът тъжно отговори: „Аз предчувствам г-н Калчев, всички последствия за мене, които ще ми донесе днешната ми постъпка. Аз предвиждам, че това няма да ми се прости. Но аз не мога да изоставя моя народ на произвола на съдбата, когато той ме призовава да се поставя начело на народното дело”. След тия думи князът пришпори коня си и ний тръгнахме напред. Тия незабравими думи на Александър I Батенберг и сега звучат в ушите ми.”

Цялото протежение на пътя от Карлово до Пловдив е постлано с цветя и тълпи от народ от двете страни възторжено акламират княза. В Пловдив целият град се е стекъл, за да посрещне своя избраник. „Видял съм много импозантни срещи, но такова сърдечно посрещане никъде не съм срещал.” – споделя Хаджикалчев.

Днес, застанали пред паметника му, си спомним и за приноса на Захарий Стоянов в това забележително национално събитие. Захарий Стоянов избира най-подходящия психологически момент, за да призове чрез своите текстове: „Не плащайте данък на правителството” и „Път за спасение има! Долу Румения. Съединение с Княжество България!”

Ето как го е видял в своите спомени Константин Хаджикалчев: „Захарий Стоянов беше характерен човек в пълния смисъл на речта: той внушаваше доверието на честен и морално мислещ гражданин”.

Днес си спомняме и имената на доброволците от Троянския край, участвали в Сръбско-българската война – Пенчо Христов Икономов, Стефан Дочев Серяков, Минко Казаджиев и др. Тук отбелязваме и приноса на Троянският манастир. Под ръководството на архимандрит хаджи Макарий той дава своят дан за Отечеството. В протокол от 11 ноември 1885 г. е решено „да се пожертвуват за войската 10 говеда и 40 овце, частно събрано от братята. За Червения кръст 3 000 гроша”.

Съединението прави силата! Нека да не забравяме този завет, предаден ни от най-великите и извисени умове на нашата Родина. Нека никога да не забравяме, че обединени сме най-силни.