Здраве

Болните от грип започват да се увеличават

Какви мерки да се предприемат?

Според РЗИ Ловеч  през последната седмица   се регистрира се покачване на болни от Остри респираторни заболявания в областта. 98, 67 на 10 хиляди, при 52,42 за предходната седмица. Болните от остри респираторни заболявания се увеличават.

Три случая на варицела  са регистрирани в областта . Единият е троняец  и две деца от Тетевен, съобщават още от РЗИ-Ловеч. Има  два случая на скарлатина в Ловеч и Луковит.  Жена  от Брестница  е заболяла от туберкулоза, а дете на един месец от Троян – от колиентерит. То е настанено в болница в Плевен. Там е и установена точната диагноза.

Острите респираторни заболявания (ОРЗ) са леко протичащи инфекциозни заболявания, които протичат със симптоми на възпаление на дихателните пътища (катар). Те се причиняват от различни респираторни вируси: аденовируси, коронавируси, реовируси, риновируси, респираторно-синцитиален вирус, парагрипни вируси и др.

От какво се причинява?

ОРЗ се причиняват от хетерогенна група респираторни вируси:

Парагрипни вируси (Parainfluenza) – група вируси от семейство Paramyxoviridae. Парагрипните вируси са разделени в различни субтипове, съдържат РНК и двойна липидна обвивка;
Респираторно-синциатиален вирус – сред най-значителните причинители на инфекции на долните дихателни пътища сред кърмачета;
Аденовируси – често инфектират деца, заболяванията се срещат през цялата година;
Риновируси – разделени са в различни субтипове и възприемчивостта към тях е висока;
Реовируси – REO вируси: Respiratory Enteric Orphan Syndrome – вируси, откриващи се в респираторния и чревния тракт;
Коронавируси.

Какви са болестните промени?

Парагрип – при заразяване с парагрипни вируси се проявяват симптоми на възпаление от горния отдел на респираторния тракт – ринит, фарингит, ларингит, бронхит, бронхиолит или пневмония при малките деца;
Респираторно-синцитиален вирус (RSV) – при заразяване патологичните промени засягат долните дихателните пътища. Причинява пневмония, бронхиолит, бронхопневмония предимно в детска възраст;
Аденовируси – след инфектиране вирусите се размножават в лигавицата на ГДП (горни дихателни пътища). Оттам, чрез регионалните лимфни възлия те достигат до кръвта и предизвикват имунен отговор. Вирусите могат да се излъчват и продължително време с изпражненията и се разпространяват не само по въздушно-капков, но и по фекално-орален механизъм (чрез храносмилателния тракт, замърсени ръце). При аденовирусна инфекция се засягат конюктивите и се увеличават периферните лимфни възли;
Риновируси – вирусите се размножават на входната врата – носната лигавица, и предизвикват предимно локални промени с излющване на епитела, оток, секреция и възпаление;
Реовируси, коронавируси – не е напълно изяснен механизмът на патологичните промени, които предизвикват.
Локализация на възпалителните промени помага в голяма степен за ориентиране за вирусния причинител: при риновируси – преден ринит; при парагрип – ларингит; при аденовируси – възпаление на лимфни възли, фарингит, конюктивит; за RSV – трахеобронхит, пневмония в кърмаческа възраст.

Какви са симптомите?

Както подсказва обобщеното название на тези инфекции – ОРЗ, симптомите при различните вируси се обединяват в т.нар. катарален синдром – сериозно възпаление на дихателните пътища. Инкубационният период варира, но е от порядъка на няколко часа до няколко дни. При парагрипната инфекция заболяването започва постепенно с хрема, гърлобол, зачервено гърло, пресипнал глас, суха кашлица. В по-редки случаи е възможно засягане и на малките дихателни пътища и развитие на пневмония със съответната симптоматика. Респираторно-синцитиалните инфекции са сред най-честата причина за бронхиолит – възпаление на най-малките дихателни пътища у новородени и кърмачета. Заболяването протича с усилваща се кашлица, затруднено дишане, задух, лошо хранене, раздразнителност, продължително нарушение на белодробната функция, засягане на целия организъм, хепато- и спелномегалия. Аденовирусните инфекции протичат с най-разнообразна симптоматика: катар на ГДП, фаринго-конюктивална треска, атипична пневмония. Проявите зависят от серотипа. Най-често аденовирозата протича с остро начало, с покачване на температурата до 39 градуса, зачервяване на лицето и конюктивите, уголемени зачервени сливици и подути лимфни възли. Риновирусната инфекция се прояввява предимно със запушване, оток и водниста секреция от носа, често кихане, кашлица, гърлобол. Реовирусните инфекции – освен катарален синдром, за тях е характерно и честото засягане на чревния тракт с проява на диария в комбинация с катар на ГДП. Коронавирусите причиняват катарален синдром, клинически неразличим от останалите ОРЗ.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на характерната клинична картина. За диагностично уточняване на причинителя са необходими допълнителни лабораторни изследвания. Най-често чрез назален и фарингеален секрет се извършва вирусологично изследване за изолиране на вирусния причинител. Това става чрез имунофлуоресцентен метод, PCR и др. След 1-2 седмици могат да се търсят антитела в серума за доказване на антигенна специфичност. Използват се различни серологични реакции: ELISA, РХА (реакция хемаглутинация), РЗХА (реакция задържане на хемаглутинацията) и др.

С какво може да се обърка?

Голям брой инфекциозни заболявания започват като банална респираторна инфекция с грипоподобна симптоматика. ОРЗ са самоограничаващи се заболявания. За диагнозата им подсказва доброкачествения ход на заболяването, тяхната сезонност, предпочитание към някои възрастови групи. Различната локализация на възпалението при различните причинители ориентира за техния вид. Окончателната диагноза може да се постави само чрез вирусологично изследване.

Как се лекува?

Лечението на тези заболявания е симптоматично. Не се налага приемане на специфични противовирусни средства. При неусложнените форми се назначават медикаменти за спадане на температурата – антипиретици, против кашлица – антитусива, аналгетици, витамини и др. Поради по-тежкото протичане на респираторно-синцитиалната инфекция при кърмачета и новородени, може да се наложи патогенетично лечение с кислород, корекция на водно-солевия дисбаланс, парентерално хранене и др. При вторични бактериални инфекции – съответната антибактериална терапия.

Как да се предпазим?

ОРЗ са широко и повсеместно разпространени. За повечето от тях ваксините са все още в процес на изработване и проучване или са с ниска ефективност.

Какви са препоръките, след поставяне на диагнозата?

Препоръчва се покой, грижливо спазване на предписаното лечение и профилактика на усложнения.

 

 

Тагове

Свързани статии

Back to top button
Close