Размислите на един тъп компютърджия!!!

Отново е Коледа, и отново се повтарят същите сценарии – псевдо празнични традиции, лицемерие и показност. Време е, в което всички очакваме доброто и чудото на Рождество Христово, но вместо това се сблъскваме с лицемерие и псевдоморал. Всеки година се повтаря една и съща история – псевдопости, антидиети, и псевдоблагополучие, което се демонстрира с псевдомечти и псевдоморал. Истинската реалност се крие зад селфита и чуждата еротичност.

Вярващите знаят, че съществуват морални канони, и че не бива да се противопоставят на Божията воля, която може да бъде безмилостна. Но мнозина пренебрегват това и си мислят, че всичко в живота им е случайност, когато всъщност става въпрос за Божията мъст. И тогава, в последния момент, се сещаме за семейството – за майка, брат, сестра – къде бяхме през останалото време?

Българската Коледа често се превръща в псевдоблаготворителност. Родолюбците, които са забравили за семейството и традициите през годината, се питат дали съвестта им е чиста след изпратените есемеси и дали спят спокойно след събраните 1,91 млн лева само за Коледа. Защо през останалото време забравяме за родителите си, за семейните връзки?

Младите хора умират, и те са жертва на нашите грехове – на псевдочистотата и псевдоистината, които сме изгубили. Псевдохристияните, псевдобратята и псевдосестрите се питат дали са облекчени след като са дали дрехи и храна на непознати, дали това е било от сърце или просто за показност. Псевдодобротата им е горчива, като отрова.

И така, на Коледа ли само стават чудесата? Не сме ли хора, синове, дъщери, майки през останалите месеци? На Рождество ли сме само хора, и Божиите постъпки са само за Коледа и Великден? Не, не трябва да е така. Резмисли…