
Българин поставя световен рекорд
Чавдар Джуров поставя рекорд, признават го, но после забраняват подобен вид скок
През 1965 г. синът на видния български политик, командир на партизанска бригада, член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен военен министър врабевенецът ген. Добри Джуров(1916 -2020) и съпругата му Елена Джурова , Чавдар Джуров , Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.
По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.
Рекордът е признат от Международната федерация по парашутизъм, но тя решава, че подобни скокове са твърде опасни и ги забранява, поради което рекордът остава ненадминат.
Чавдар Добрев Джуров е български военновъздушен офицер, военен пилот и парашутист (заслужил майстор на спорта). Старши лейтенант Джуров загива при изпълнение на полет с реактивен самолет L-29 (като летец-инструктор) с летеца лейтенант Венцислав Йотов на военно-учебното летище на ВНВВУ в Долна Митрополия на 14 юни 1972 г. край Крушовене . Официалното заключение на комисията, разследвала инцидента, е техническа неизправност.
През 2014 година реставрират мемориал на загинали летци.Там е вписано и името на загиналия твърде рано летец. Присъства и по-голямата му сестра Аксиния Джурова (р. 1942, историчка и изкуствоведка, професор), която досега работи и живее във Врабево. Благодарение на нейния ентусиазъм арт-галерията „Дворът “ в родният край на баща й оживява всяка година.
Проф. Джурова изразява искрената си благодарност към всички, направили възможното, „днес отново да се прекланяме пред този мемориал. „Пластовете на времето винаги наслагват върху събития и мили хора, които сме загубили, тежненията на нашето време. Тежнения, които понякога са свързани с интерпретация на това, което се е случило, с неособено влизане във времето, в което те са изпълнили своето служение“, отбелязва тя. Аксиния Джурова посочва също, че трябва „да знаем и помним, че стъпките по праха на времето и живота, оставени от хората, които днес смятаме за герои, са изключително важни за тях.“
Също така имат и и по-малък брат Спартак (р. 1952, военноморски офицер).
Началник щаб и командир на корабно съединение;заместник командир на ;зам началник катедра ВМУ “Н.Й,ВАПЦАРОВ“. От 1995 работи в КРЗ ‘ОДЕСОС-АД“ ВАРНА като началник отдел Сигурност и управление на кризи.

През 1962 година завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва, СССР. Служи като военен летец в Българската народна армия, летец-инструктор във ВНВВУ „Г. Бенковски“, Долна Митрополия. Общият му нальот или полети на самолети съставлява 217 часа (от които 17 часа като първи пилот), изпълнил е 124 скока с парашут.
„Нито пиеше, нито пушеше, залъка си ще ти даде, стига да му го поискаш! Но като седне зад кормилото, сякаш дрога го хващаше, мислеше си, че светът е негов.’ , е споделял ген. Добри Джуров за по -големия си син Чавдар .
Сравняват кап. Чавдар Джуров с Феликс Баумгартнер, който е австрийски парашутист и бейсджъмпър, известен с извършването на няколко особено рисковани скока. Много медии го наричат българският Баумгартнер, макар че неговия рекорд е през 1966 година.
Нека помним!
