Днес е празник на бабите – народни акушерки

Днес е бабин ден! Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически.

Празнуват бабите – акушерки и хората, които помагат да се появи на бял свят едно малко човече.  Бабин ден  идва от понятието бабуване, а не от родствена връзка – баба( майка на някой от родителите на дете). „“Бабата“ (народна акушерка), повикана тайно, заедно със свекървата или друга по-възрастна омъжена роднина помагат в раждането („добиване“) , което се пази в тайна до последно, до момента, когато новороденото проплаче.

Обредните действия, съпътстващи раждането, са магически: отваряне на ключалки, развързване на възли.

Според народните вярвания, на всяко раждане присъства и Богородица. При трудно раждане на родилката („лехуса“, „родиля“) се дава да пие отвара от богородична ръчица (Lonicera caprifolium). Тази билка е била донасяна от Ерусалим или Света гора, а „бабите“ акушерки, които имали такава билка, се ползвали с по-голям авторитет.

Как се празнува Бабин ден?
Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

Затова 21.01 или 08.01  е специален  ден  за хората, които се грижат за продължаване на рода, на нацията.

Попаднахме на интересни факти за раждаемостта и смъртността по времето, когато България е била Княжество  (1888-1893 г. ). Това може да се прочете  в първият статистически сборник от 1897 година. Той съдържа 523 страници, подготвени от капитан И. Атанасов. В него се описват държавното устройство, географското положение, етнографията, земеделското производство и скотовъдството у нас. Изданието от 1897 г. на Статистическо-топографското отделение при щаба на армията бе публикувано от Националния статистически институт на 2 март 2017г, в навечерието на националния ни празник. Ние в този ден ще се спрем на раждаемостта по това време.

Раждаемост

Числото на раждащите се момчета, както и средното за петте години, така и ежегодното, е било всякога по-голямо от това на момичетата, установява авторът на сборника. Средното годишно отношение между родилите се момчета и момичета е било 100:91.52, тоест на 100 момчета се раждат 91.52 момичета. В окръзите това отношение се колебае между 88.88 (Пазарджишки окръг) и 94.86 (Пловдивски окръг).

Най-голям е броят на момчетата по отношение на момичетата в Пазарджишко, Врачанско и Русенско.

По това време не се говори за извънбрачни деца. Родените без брак са „незаконородени“, а средният им брой в Княжеството през петте години е само 229 деца годишно, т.е. на всеки 1000 раждания има 2 без брак. Най-много „незаконородени“ деца има в Русенски окръг, на второ място е Видински, на трето – Софийки. Броят на децата, родени извън брак, е най-голям при католиците – десет пъти над този при православните.