Милена Тодорова – искрено и лично

Трикратната световна медалистка Милена Тодорова не се завърна от Швейцария, а отпътува за Австрия, където е на тренировъчен лагер за предстоящото Световно първенство в Антхолц (Италия), което ще се проведе от 13.02 до 23.02.2020 г.
Имахме огромното желание да проведем конферентна връзка с Милена по време на срещата между кмета на Община Троян Донка Михайлова и завърналите се от Швейцария троянски биатлонисти (Лора Христова, Лора Радковска, Стефани Йолова и Николай Тодоров), но там където Милена се намира в момента (Австрия),  по технически причини не се получи. По-късно вечерта се свързахме с вицешампионката и успяхме да й зададем няколко въпроса. Тя отговори съвсем лаконично и скромно. Типично за нея.
Визитката й
Милена Тодорова е родена на 18 януари 1998 г. в Троян и започва кариерата си на биатлонист през 2007 г. по лекарска препоръка. Цветан Цочев от СКБ „Аякс“ е първият ѝ наставник в спорта.
Оттогава Милена не спира да ни радва. Миналата година беше на шесто място на Световното първенство по биатлон за младежи, девойки, юноши и девойки старша възраст в Брезно-Осърбле (Словакия), като даде знак, че иска и може повече. Тази година продължи да пише историята в биатлона – заедно със своя колега и приятел, спортистът за 2019 г. Владимир Илиев. За наша, троянска гордост, Илиев също е започнал кариерата си благодарение на треньорския екип на „Аякс“.
Руслана Попсавова: Здравей, Милена!
Честито вицещампионска титла и двата бронзови медала!
Наясно съм, че много труд, тренировки и най-вече воля са необходими за този успех. 3 от 3: три състезания – три медала. Ти продължаваш да пишеш новата история на биатлона в България? Как се постига това?
Милена Тодорова. Както ти каза, постига се с постоянство, тренировки, воля и малко късмет, разбира се, защото другите състезатели също са тренирали и са подготвени на най-високо ниво.
РП: Следих всеки свой старт. Най ми допадна последният, в преследването. Заради двете ти грешки в стрелбата трябваше да завъртиш две допълнителни обиколки, отиде на пето, но на финала бе трета. По трасето се чуваше „Милена, давай, Милена, давай“. Всички те окуражаваха. Доста хора се надяваха да си световна шампионка. Защо си мисля, че това малко ти повлия? Имам ли право?
Милена Тодорова. Усещах, че се очакваше това, но не мисля че ми повлия. Бях спокойна, особено на последния старт.
РП: Ако трябва сега да започваш нов цикъл от твоя живот какво би направила?
Милена Тодорова. Не съм мислила. На този етап мисля само как да се развивам в това което правя.

РП: В пресата пробяга и едно изречение след спечелването на вицешампионската ти титла – „Какво ли не прави любовта!“ Как ще го изтълкуваш?
Милена Тодорова. Със сигурност и това има значение. Откакто сме заедно с Владо съм по-спокойна и по-щастлива.
РП: Нещо, което те накара да се замислиш по време на световното?
Милена Тодорова. Направих си изводи за нещата, върху които трябва да работя още през следващия сезон и, разбира се, за нещата, които съм подобрила.
РП: Сега е моментът да благодариш. Давам ти думата и, разбира се, за финал – едно пожелание към съгражданите ти от Троян, към българите, които стискаха палци, плакаха от радост и ти пожелаваха всичко най-хубаво.
Милена Тодорова. Искам да благодаря на целия екип, който ни помага да реализираме тези резултати, на треньора ми и на семейството ми което винаги ме подкрепя.
РП: Благодаря, Милена!
Успех на Световно първенство в Антхолц, което започва другата седмица!
Интервюто взе Руслана Попсавова