Огнено шоу и кметска баница на Сирни заговезни

. Гостите могат да видят интересна възстановка на местния обичай и празнична програма с участието на народни изпълнители.

Сирни заговезни (Сирна неделя) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите и карнавалите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Обичаят с паленето на огньове и въртенето на уруглювици (факли от изсушени кори от чершово дърво, които се въртят около ритуалния огън) е все още жив в Троян и Троянско, но се приема като любопитна атракция, освободено от стария ритуален смисъл.
Тази година в празничната програма ще участват самодейци от читалищните формации, ПОМДОМ с диригент Марин Цочев и любимите за всички изпълнители от формация Дивинитас“
През 2005г. е основан “Централен Клуб по Въртене на Тояги и Пой- Дивинитас”, с основател Йордан Лилов- един от първопроходниците в тази област. Това е първият официално регистриран клуб по въртене на огън в България. Членовете на клуба се отличават с голям ентусиазъм и високо организационно ниво. За първи път в нашата страна именно в “ЦКВТП- Дивинитас” започват да се провеждат ежеседмични тренировки в зала, включително и през зимата. Това дава по-голяма възможност на членовете на клуба да развият своите технически умения.
Въртенето на огън – екстремен спорт, нестандартно хоби или танцово изкуство?

Една от четирите земни сили се явява магнетична за младите хора, търсещи нестандартното за своите делнични дни. Много са на брой историите за огъня и за това от къде е дошъл. Митологиите на повечето страни го засягат. Всички знаем легендата за Прометей или фактът, че много народи, включително и нашият, са обожествявали жълточервената феерия от топлина.

Но какво е въртенето на огън за съвременните младежи, които практикуват това необичайно занимание?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен и винаги е бил тема на дискусии сред занимаващите се с въртене на огън, както в България, така и по света. В по-големите градове на нашата родина, началото е дадено преди няколко години, когато шепа ентусиасти се събират по паркове и градинки, за да упражняват своето ексцентрично занимание. Първопроходниците са се сблъскали с доста проблеми от практическо естество, като изобретяване на първите огнени уреди, научаване на основните движения само от клипчета в интернет и др. Малко по-късно, спинърското движение (от англ. ез. Spin-въртя), се разраства набирайки повече почитатели. Срещите в парковете през топлите месеци на годината стават редовни и многобройни. Уредите се усъвършенстват, а новите спинъри започват да се учат, вече използвайки опита на по-старите, а не откривайки всичко отначало. По този начин за сравнително кратък период от време се увеличава значително броя на хората, занимаващи се с въртене на огън като се образува своеобразно общество. Тогава възникват и първите опити за дефиниране на спиърството. Различията във възгледите на хората, занимаващи се с въртене на огън може би се дължат най-вече на факта, че огъня обединява около себе си множество различни типажи. Повечето спинъри се занимават с това непрофесионално, най-вече за собствено удоволствие и заради хората, с които се запознават. За тях огъня е преди всичко екстремно хоби, може да се нарече и спорт подобен на скейта и другите улични екстремни спортове. Други приемат въртенето на природната стихия като вид танцувално изкуство и започват да го практикуват професионално на различни събития; например партита и сватби. Трети, също занимаващи се професионално, категоризират въртенето на огън редом до жонгльорството, акробатиката и другите циркови номера.