Днес е Зимна Богородица

Зимна Богородица(или Вълча Богородица, Миши празник, Сретение)е славянски празник в българския народен календар, който се отбелязва на 2 февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифон Зарезан, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. На празника са се запазили множество останки от старата славянска религия под формата на обреди, обичаи и заклинания. Старото славянско име на празника е Перунов день или Громница (от старобългарски – гром, тоест – гръм), защото е бил посветен на гръмовержеца бог Перун

Народната етимология е измислила името на празника във връзка с първата среща (на църковнославянски: сретение) на зимата с пролетта, което е породило комплекс от много прогнозиращи знаци и обряди.
Други имена за празника
на български: Вълча Богородица, Сретение;
Българските обичаи
Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата, жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание – по този начин се счита, че домашните животни ще бъдат здрави и ще се увеличи плодовитостта им. Друг пророчески обичай е месенето на питки, които трябва да е раздадат в две различни къщи. По това кой първи ще влезе в дома на този ден се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко.

Зимна Богородица е покровителката на родилките и бременността, но също е наричана и „Вълча Богородица“, защото е свързана с животните, които олицетворяват злите сили на подземния свят. Доказателство за езическите корени на празника са обредите, които се извършват за почитане на светицата-майка и за омилостивяване на злите сили – прави се житно жертвоприношение, спазват се сексуално въздържание и други забрани, имащи вълшебен характер.

На някои места в южна България на този ден са се правели прогнози за предстоящата година, а също така хората са се старали да предскажат какъв ще бъде урожаят. В западна България е характерно празнуването през първите три дни на февруари, които се наричат Трифунци, в чест на Св. Трифон. Считало се е, че през тези дни вълците са освирепявали и за това също се наричат и „вълчи празници“. Сред народа са възникнали множество забрани: думата вълк са се старали да не се произнася, за да не нанесе вреди. „Вълчите празници“ са се празнували и през есента, в началото на коледния пост  и забраните тогава са същите както и на граничния пролетен период – Трифунци.