Как започва един работен ден на онлайн учителка по практика?

Всеки ден гледаме и чуваме по радио и телевизия как се борят  здравните работници, полицаи, министри и други  с COVID – 19.

Но замислихте ли са учителите как се борят в момента с Вашите деца,  внуци?

Замислихте ли се дали им е лесно да преподават по непроверена онлайн система?

Аз ги мисля всеки ден.

За мен  учителите са герои в момента! Респект!

Сега ще прочетете как започва един работен ден на онлайн учителка по практика. Представям Ви инж.Иванка Църова – старши преподавател по учебна и производствена практика, хотелиерство в СУ „Васил Левски“ Троян  и един неин работен ден по време на епидемия

6:00 часа.

Мотая се по пижама, пия кафе и пуша цигара от цигара (крайно време е да ги спра).

6.30 ч.

Чорлава, по пижама, ставам и казвам „Отивам на работа“. Съпругът ми не престана да се слисва, когато ме чуе да изричам тези слова в ТОЗИ СИ ВИД.
Поглеждам си телефона. 37 нотификации, 14 съобщения. Това за часовете, в които съм успяла да поспя. Защото, нали се сещате, и в леглото се проверява. Сядам на компютъра. Отварям Фейсбук. С голям зор намирам публикациите си в групите на класовете. Пълно е с какви ли не задачи, по какви ли не предмети ?

Започвам с най-малките, които са избрали допълнително да имат Ресторантьорство.

Коментари от самостоятелна задача – Пържени яйца за начинаещи:
1. „Госпожо, за всеки случай пращам тук домашното от миналия път, да не би да не го видите“. Снимка, слава Богу, със самостоятелна задача казус, която може да бъде прочетена.

Отговарям: Още първия път го видях. Тук утре искам естетично пържени яйца!
2. Госпожо тука в Бели Осъм разграбиха в магазина яйцата. Не може ли да ви снимам истинско прасе с малко зеленчуци?

Отговарям. – „Не, Марти, искам ЯЙЦА!“
Коментари от самостоятелна задача теория в друг клас:
Да се опишат приликите и разликите в позициите- Работник кухня и Помощник готвач (Предварително съм написала лекция по въпроса и съм я качила в групата.
1. Госпожо как очаквате всеки път да изпълняваме такива задачи? Ние в училище не сме писали по толкова!
2. До довечера няма да успея с всичко.
3. Ако може утре да го пратя?
4. Режим робот – включен!
Отговарям: предполагам, по всичко друго си писала за 6+. Това би те оправдало, за това, че при мен все още не си изпратила нищо.
5. Имаме и други предмети. Сама виждате кой какво публикува в групата за един ден!
Отговарям: Нали за това ви чакам до последно.
6. Давайте поне малко по-къси уроци или задачи. Това домашно, което го дават всички за един ден в училище, никога не сме взимали по толкова за същото време!

Отговарям: В училище, на живо, говорим всички много повече от написаното. Не е номера да препишеш механично всичко. Достатъчно е само кратък план на урока. Това, което оценявам с много по-голяма тежест, е как сте разбрали материята, което става ясно от това, какво сте написали в задачата.
Следват 19 коментара с публикувани снимки на самостоятелната задача. Слагам очилата. Взирам се. Някои пишат добре. Разбира им се. Почерка на други би сложил в джоб всеки доктор с утвърдена дългогодишна практика. Чудя се, дали да не ги изпратя на една приятелка аптекарка? Тя сигурно ще може да разчете…
Хм, няма да стане, тя в момента е на удължено работно време.

Някои са изпратили снимката наопаки. Опитвам се да извия глава, защото десктопа ми е пълен с такива, които е трябвало да запиша и да завъртя. Не става. Не се чете.
Коментирам: „Мили дечица, очите ми изтекоха денонощно да разчитам и проверявам киркидялки. Моля ви, публикувайте самостоятелните задачи като коментари под всяка тема. Клъв-клъв по клавиатурата. Написано да е.

Втори чифт очила слагам. Върху първия. И пак ми е зор. Денем ви пиша темите. След обед започвам да проверявам. И така до среднощ.

Пожалете ме. Моля!“
Няма да гледам сега повече коментарите!

После, сега ще видя месинджъра.
10 от всички 14 съобщения са снимки на самостоятелните задачи. На всички изпращам едно и също съобщение:“ Помолих самостоятелните задачи да ги ПИШЕТЕ КАТО КОМЕНТАР! Не мога да разчета нищо!“
Ха, ученичка от 12 клас!

Я да видя, в петък им възложих да направят кратки клипчета, в които да показват как изпълняват някоя от познатите им хотелиерски дейности. Девойката ми е написала „Госпожо, нашите само ми пречат от 3 дена да направя клипчето. Ще ви го пратя днес към обяд. Когато се махнат и отидат на работа.”
Добре, има надежда и за зрелостниците. Следват няколко съобщения с клипове на полузаспали дечурлига, които вяло си оправят леглата и един клип на девойка, която прави бананови мъфини. На почти всички „Камериерки“ пиша, че ако работят това, бакшиш няма да видят. „Сладкарката“ с мъфините се е справила чудесно.
Няколко съобщения с молби да почакам още малко, няколко с възмутени, роптаещи от претоварване. Ааа, има и един, който изобщо не е разбрал, че онлайн режима на обучение изисква да ми изпраща решената задача от самостоятелната работа.
На всеки ученик, който не ми е изпратил самостоятелната си работа, изпращам съобщение с въпрос има ли нужда от помощ (това е много тЕгаво, проверяваш всеки поотделно).
Я, кога е станало 10 часа?!

В 11.30 имам час, трябва да подготвя материалите, че снощи се уморих и не можах да ги довърша.
Проверявам група за учители. Пълно е с линкове към онлайн платформи. И НИТО ЕДИН материал за преподаване. Ако положението продължи, съм на път да напиша учебник по Хотелиерство. Хм, ако пак не сменят програмата, де…
Последно, механично и без всякаква надежда пробвам препоръчаната от ръководството онлайн платформа.
БОЖЕ, РАБОТИ!
Край на мъките!!!
А иначе, за разкош, прилагам снимка на пържени яйца за начинаещи деца

И моля, колежките по БЕЛ да ме извинят за грешките. Бързам, имам да пиша лекции и тестове. За нашите специалности няма и никога не е имало никакви готови материали.