
Цветница е! Честит имен ден!
Гледайте на живо от Троянския манастир и храма "Св. преподобна Параскева" в Троян
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. През 2020 г. Цветница е на 12 април.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Именници на Цветница
- Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[2]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие)
- Аглика
- Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
- Бегония
- Белян(а)
- Билян(а)
- Божур(а)
- Босилка
- Босилко
- Бор
- Борян(а)
- Венета
- Венелин(а)
- Венец
- Венцислав
- Вероника
- Виола
- Виолета
- Върба
- Върбан(а)
- Върбин(ка)
- Венеция
- Габър
- Габрина (от „габър“)
- Гергин(а)
- Гроздан(к)а
- Далия
- Дафина
- Делян(а)
- Детелин(а)
- Дилян(а)
- Дренка
- Ели (от „ела“)
- Елица
- Енчо
- Еньо (от „еньовче“)
- Жасмин(а)
- Здравец
- Здравка
- Здравко
- Зюмбюл(а)
- Ива (име на върба)
- Иглика
- Кала
- Калин
- Калина (име)
- Калия
- Камелия
- Карамфил(к)а
- Китка
- Лало
- Лалка
- Латин(ка)
- Лиана
- Лила
- Лили
- Лилия
- Лилян(а)
- Лоза(н)
- Лора (от лаврово дърво)
- Люляна
- Магнолия
- Малин(а)
- Маргарит(а)
- Минзухар(а)
- Мирта
- Момина (от „момина сълза“)
- Нева
- Невен(а)
- Невян(а)
- Незабравка
- Ния
- Орхидея
- Петуния
- Пламен(а) (от „пламъче“)
- Рали
- Ралица
- Ренета (от латински – „преродена“)
- Роза
- Розалин(а)
- Розан(а)
- Роксана
- Росен
- Росица
- Росна
- Ружа
- Синчец
- Сиян(а)
- Смилян(а)
- Смирна
- Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
- Теменуга
- Теменужка
- Трендафил(ка)
- Фидан(ка)
- Цвета
- Цветан(а)
- Цветанка
- Цвете
- Цветелин(а)
- Цветин(а)
- Цветка
- Цветомир(а)
- Цветослав(а)
- Цвятко
- Цветимир
- Явор(а)
- Ясен(а)
- Ясмин(а)




