Сякаш бе вчера

В памет на Ивайло Иванов

На 30 май  2016 година си отиде поетът Ивайло Иванов.

Така както дойде в живота ми, тихо, неусетно  и  си отиде. Безшумно и изненадващо.

Беше понеделник, когато някой ми се обади и каза, че Ивайло е починал.  Като ток премина през тялото ми тази новина. Дни преди премиерата на последната си стихосбиркa.

Само ден преди това си говорехме, той ми рецитираше стихове.  Колкото пъти минавах през неговата импровизирана книжарница (сега има къщичка за книги) се смеехме,  спорехме и си говорихме  на сериозни теми.

Дните минават бързо. Сякаш вчера беше погребението на Ивайло. Ние отново заживяхме с нормалния си ритъм на живот. Но споменът е в нас за поета, приятеля Ивайло Иванов.

Тъгата се превръща в една голяма тишина, в която остават само спомени и снимки… Помня  и не мога да забравя „кабинета“  му на центъра в Троян. Не мога да забравя смеха  и голямата му  поезия.

Обичайте, помнете, разговаряйте с вашите близки, докато са тук на земята, защото после остават само снимките.

Ивайло Иванов е автор на стихосбирките „Филологически поеми” /2007/, „Пастирът на мухи” /2008/, „Песен за бащите на прехода“ /2010/, „Брачни песни“ /2013/, „Светогорски пътеписи“ /2013/, „Нов сън за щастие“ /2015/. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски. Сътрудничи на различни литературни издания, продава стари книги.

 

Related Articles

Back to top button