Последно сбогом с Голямата Мария Марковска

Последно сбогом от Народно читалище “Светлина” с Голямата Мария Марковска

Човекът, който бе творец на словата, сега мълчи!
Мария, този път ние се налага да пишем, но каквото и да кажем, думите не биха стигнали да обхванем твоя необятен талант и дълбока душевност.
Като уредник на Галерията в нашето читалище имахме честта да познаваме Мария не само като творец, но и като човек. Живеехме с нейните болки и радости, с неподправеното й чувство за хумор.
Мария бе виден общественик, с ясно изразени позиции, които защитаваше и отстояваше. Честна, искрена, бореща се срещу неправдата. Тя бе царица на тъжната поезия, именно в нея изливаше поривите от бурите на сърцето си. Парадоксът е, че тя бе толкова пъти брулена от живота, а същевременно така силно вкопчена в него. Крачеше смело, уверено, смирено, не се оплакваше и не търсеше помощ, но когато се усети слаба, тъжна, наранена, отиваше да пише и от ръката й изплуваха най-дълбоките стихове, присъщи на един велик талант. В поезията намираше своя верен приятел, на когото споделяше своите най-съкровени чувства и болки.
Мария бе красив човек, отвън и отвътре. Започваше новия ден с червило, прическа и усмивка.
Тя намираше време за всеки, без да очаква нищо в замяна. И всички я обичаха. Разговорите, споделените човешки отношения, литературните вечери и културни срещи подхранваха желанието й за живот и осмисляха нейната мисия – мисията на будител. Будител с чиста душа, несломим дух, доброта, всеотдайност, отдаденост. Ако Бог избира своите пратеници на земята, тя бе един от тях.
Последните й думи към нас бяха следните: “Днес си посадих червени мушката в червени саксии. Огън!”
Мария, ти за нас завинаги ще бъдеш онзи огън в сърцата ни, който ще гори вечно със същата мощ, с която ти гореше за живота.
Маме, дано горе намериш мира, за който така силно бленуваше! Обичаме те!

Деница, Пешка, Стела от Народно читалище „Светлина“ град Априлци

Източник
Деница, Пешка, Стела от Народно читалище "Светлина" град Априлци
Back to top button