Музеят в Черни Осъм – чудесна енергия и широчина на скритите възможности
Представяме Ви новоназначения директор на Природонаучния музей в с. Черни Осъм, Павлина Иванова. Родом от Пловдив, живяла в София и вече живее в троянското село Черни Осъм.
– Здравейте, г-жо Иванова! Честито и успех в работата! Разкажете малко за себе си. Какво Ви доведе в Троянския край?
-Родена съм в Пловдив преди има-няма 40 години. Нашите започнаха работа в София и на 10 години ме заведоха там. Още тогава знаех, че това не е моето място. Исках да уча медицина, но най-много ми вървеше математиката. Майка ми, баща ми и сестра ми са инженери, и така аз също продължих по подобен път като завърших медицинска физика в СУ. После отидох в БАН, в института по Биофизика и там прекарах близо 10 години. Много неща научих в Академията с подкрепата на научната ми ръководителка проф. Емилия Апостолова – за хората, за природата и за живота. Тя беше и първият човек, на когото се обадих, след като реших да дойда в музея. „Точно като за теб Павлина“ беше нейният отговор, а и аз вече бях сигурна, че не бъркам с това решение.
-Вие сте работила в Българската академия на науките и Института по психология към МВР? Ако се обърнете назад във времето, правилен ли бе избора Ви да работите там?
– Всеизвестен е недостига на пари в науката, такива бяха годините в БАН, и така започнах да чета информация за проекти по европейски програми. Първият проект, който написах, беше одобрен за над 700 хиляди лева и беше в помощ на работата на 50 млади учени и докторанти. Така постепенно се преориентирах към проектите. Влязох в работната група на новата оперативната програма за наука, която се разработваше тогава и после в няколко комитета за наблюдение на европейските програми. Много проекти написахме през годините с мои колеги и приятели: за наука, за младежи, за училища, за предприемачеството, за човешките права, за спорта и за какво ли още не. Последните две години работих като Експерт администриране на проектни дейности към Института по психология към МВР. Там срещнах прекрасни хора и ми беше много трудно да си тръгна. Същевременно обаче работата по проектите може да бъде и често представлява занимания със скучна бюрокрация, документи, процедури, срокове, които бързаш да догониш в сивия град навън, в задръстванията, без това да те радва или вдъхновява.
– Защо избягахте от големия град? Какво ви зарадва и вдъхнови за да се кандидатирате за длъжността „Директор“ на Музеят в Черни Осъм?
– От много време мислех, каква ще е тази работа и място, което да ми подхожда, да ме вдъхновява и да събужда в мен желанието и волята да вървя напред и ето, че то се появи – музеят в Черни Осъм. Това, което видях беше големият потенциал на мястото, чудесната енергия и широчината на скритите възможности и се надявам да оправдая доверието на Община Троян, на конкурсната комисия и на всички, които ме подкрепиха.
Интервюто взе : Руслана Попсавова
