Спомен на един начален учител

        Труден, но изпълнен с много емоции е пътят на началния учител. Докосвайки се до сърцата на малките ученици се зареждаме с енергия и желание за работа с тях.

      Началото на всяка учебна година е истински празник за нас учителите. Първият звънец призовава учители и ученици към класните стаи. Есента на 1978 г. ме срещна с колектива на ОУ „Димитър Благоев“ – Троян(сега Св.св.Кирил и Методий). С много вълнение и трепет прекрачих прага на това училище. Уважението с което ме посрещнаха колегите и директора Вера Николова, ме накараха бързо да се приспособя към тях. Да заживея с техните педагогически изисквания и с дневник в ръка да посрещна първите си ученици. Красив и слънчев беше този 15. 09. Сякаш слънчевите лъчи ме галеха и нашепва: „Това е твоето училище, приеми го с отворени обятия!“. Това толкова ми въздейства, че сякаш всичко около мен придоби по различен вид. Най-хубавите моменти за мен бяха при срещата ми с малките първокласници. Ще разкажа за една от тези срещи, когато се отправих към класната стая видях, че едно дете не е в редиците. Приближих се до майката и я попитах дали може да взема детето. Хванах го за ръчичка и тръгнахме към класната стая това беше Иван Миховски. Минаха години, малките деца пораснаха завършиха образованието си и поеха по своя път в живота.

      Гордея се със всички мои ученици като: инж. Иван Миховски – инженер и народен представител, доц. д.и.н. Петър Голийски – преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Елена Ройнева – с две висши образования: българска филология – педагогически профил и стопанско управление понастоящем общински съветник в Троян, инж. Мирослава Багарова – инженер по електронни технологии, адвокати: Ирина Енева, Калоян Доков, Георги Илиев, Бойко Блажев, Десислава Велчевска, икономисти: Даниела Николаева – управител на Т „Маркет“, Мартин Миленов – икономика на транспорта, Евгения Марковска – икономист в гр. Ловеч, Таня Павлинова. Д-р Марияна Христова – анестезиолог в гр. Бяла слатина, д-р Иванка Дачева и д-р Гълъбина Петкова – лекари в Германия, инж. Павлета Пламенова – Лесотехническият университет.

   Когато един учител погледне такъв дълъг списък на своите ученици – висшисти въпреки, че не успях всички да опиша тук не може да не изпитам гордост и удовлетворение от труда си. Спокойно мога да кажа: „Живях и работих достойно!“ Но годините се изнизаха неусетно вече съм пенсионерка от две десетилетия.

    Наблюдавах работата на директорите с които съм работила: Вера Николова, Веселина Кисьова и Борис Йовчев. Всеки от тях работеше за имиджа на учебната институция. Училището беше базово по време на директорите изнасяхме открити уроци пред колегите от региона. С тези уроци показахме до каква степен ние учителите сме израснали като преподаватели и как прилагаме новостите в педагогическата практика. През 1984 г. останахме само Начално училище „Димитър Благоев“, на което директор стана Веселина Кисьова. В този период целият колектив много работихме за развитието на новият статут на училището, който е и до днес.

    А през 1989 г. избраха за директор Борис Йовчев вече тридесет години е директор на нашето училище и успя с уменията си да да издигне авторитета на училището на по-високо ниво. Успя да промени облика му, подобри интериора на класните стаи, сплоти колектива. Постави изисквания съвместими с днешното общество. Като всеки изискан директор респектираме и сега респектира с присъствието си. Тази година училището ни отпразнува 100 години от създаването му, по този повод училището получи много награди от различни висши институции, в това число почетната награда „Златен герб“ на Община Троян. Целият учителски колектив и ние пенсионерите се радваме на признанието което получи нашето Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ от Троянската общественост. На действащите учители пожелавам „Гордейте се колеги, за това че работите в това престижно училище !“ А аз вече пенсионирана си тръгнах от училището с малко тъга, защото вече няма да съм преподавател. След повече от три десетилетия усърден педагогически труд, напуснах с високи отличия, награди и оценки за моята трудова дейност.

Но моето най-голямо признание е уважението и обичта на моите успели и успяващи ученици. Нека училището ни да пребъде и в следващите сто години!