Милена и Владо: Ще се борим за пълен брой квоти за олимпиадата

Всеки 4-и ден ще правим тестове на световната купа

Безусловно заради коронавируса е трудно изцяло да се концентрираме
върху спорта
В събота в Контиолахти стартира сезонът в световната купа по биатлон. В друг
финландски зимен център – Вуокати, българските национали проведоха последния етап от
подготовката си. “24 часа” се свърза там с представилата се силно през миналата кампания
Милена Тодорова и спортист №1 на България за 2019-а Владимир Илиев и помоли за
интервю. От миналата година двамата официално са двойка. Те са втората такава в
националния отбор на най-успешния зимен спорт за България. Миналия декември Десислава
Стоянова и Димитър Герджиков станаха родители на момиченце.
– Голямото чакане свърши. Как се чувствате преди началото на сезона?
Владо: Добре се чувстваме, нормално. Още не мога да кажа, че сме във върхова форма.
Изкарахме доста тежък лагер във Вуокати, но точно такава бе целта. Тренирахме усилено. Сега
сме малко изморени, може и да не ни се получат нещата така, както искаме. Така обаче трябваше
да направим, за да може да издържим дългия сезон, ако го има целия. Но ние се готвихме за
такъв вариант и специално за световното първенство. Затова и поехме доста натоварвания.
Милена: Да, чувствам се окей. Лагерът премина добре. Участвахме в контролни състезания и
видяхме горе-долу къде се намираме спрямо украинците, американците и финландците. Получи
се добре. Лично аз за себе си видях кои са нещата, които все още трябва да дооправя. Владо е
прав, че може би първите стартове няма да са такива, каквито ни се иска, но се надявам, че с
течение на сезона всичко ще си дойде на мястото.
– Тази година подготовката бе различна по 2 показателя – нови треньори (руснаците
Александър Касперович и Виталий Норицин – б.а.) и всички пречки и обстоятелства, които създава коронавирусът. Как ви повлия това?
М.: Наистина коронавирусът промени много нещата. Усещаше се на всички места, на които
тренирахме. Имаше и такива, на които не успяхме да отидем заради вируса. Успяхме обаче да
свършим заплануваното за подготовката. Що се отнася до новите треньори, с тях нещата бяха
много по-различни от това, с което бяхме свикнали досега – като натоварване, методите за него.
Използват повече крос, повече ролки, повече крос имитация. Наблягат повече на стрелковите
упражнения.
В.: Коронавирусът се отрази на всичко по света, съответно и на нас в биатлона. Мерките са
различни. Някъде са затегнати мерките, другаде – не. Например тук, в Скандинавието, хората
живеят по-нормално и почти не се усеща пандемията. На подготовката ситуацията се отрази, че
не можахме да отидем на някои запланувани места, което за мен е минус.
Но като цяло изпълнихме почти всичко. Милена вече обясни, че методите на новите треньори са
доста по-различни – откъм функционална част, откъм стрелкова, много различни упражнения в
силовата подготовка. Като цяло мога да кажа, че над 70% са различни нещата от тези, които ги правим в България. Имаме си доверие с новите треньори, работим в една насока. Всеки
е професионалист в неговата си област и смятам, че ще се получат нещата рано или късно.
Главната ни цел е олимпиадата през 2022 г.
– Владо вече отговори отчасти на този въпрос, но ако още нещо може да добавите за
сработването с Александър Касперович и Виталий Норицин?
В.: Освен професионалисти са и разбрани като хора. Единият треньор (Норицин – б.а.) е доста
млад и сме близки по начин на мислене. Това важи и за българския помощник-треньор (Красимир
Дочев – б.а.) – и той допълва добре екипа. Обяснява, ако на някого нещо не е ясно. Сработихме се
нормално. В началото само имаше проблем с техните визи и не успяха да дойдат на някои лагери.
М.: Да, сработихме се добре. Всъщност двамата не са разделени като функции – примерно
единият да отговаря само за стрелковата част. Единият си е старши треньор, а другият повече
работи с нас в хода на самата подготовка. Двамата са съгласували програмата, но специфично
разпределение на ролите няма.
При тренировките и двамата примерно ни прострелват и всичко друго. Аз и досега бях доволна от
предишния треньор, с когото тренирахму, и екипа, но сега той е по-голям. Това води до различно
усещане и може да се определи като стъпка напред в развитието на отбора.
– Как ви се отразява на психиката ситуацията с коронавируса?
М.: Тежко е. Вече започна да има положителни тестове и в биатлона. Може да се случи на всеки.
Това означава 2 седмици карантина. Не дай си боже да е нещо по-сериозно. След това трябва да
дадеш 3 отрицателни теста. Това ще донесе психическо напрежение за самия състезател. Ти си
се готвил и изведнъжте спират и не знаеш дали въобще ще продължиш
     – Ще има едно такова неведение през целия сезон, което няма да се отрази добре психически на  биатлонистите, но това е положението.
В.: Аз по тази тема мога да говоря много. Ситуацията с тези PCR тестове не е добре – днес си
положителен, утре отрицателен. Нямам им много вяра. Дотук направих много тестове, всички бяха
отрицателни. Сега от IBU вкараха нови правила – всеки 4-и ден ще правим тестове на световната купа.
Имаме забрана за свободно излизане извън подготовка. Целта е да се намалят почти изцяло
контактите на състезателите и хората от екипите. Не може да се ходи по магазини. Излизането от
хотела трябва да е само за тренировки и стартове. Може би само разходки вечер ще са
позволени. Ще има специално място, на което си поръчваш продукти, които ще ти доставят.
Естествено, през цялото време си с маска.
Единствено когато караш ски – без. Ще видим как ще тръгне сезонът. Доста ще е сложно. Ще е
много кофти, ако се получи някакъв положителен тест без симптоми. Няма да те допуснат до
състезания, а ти си се готвил толкова много.
А заради един биатлонист в това отношение може да пострада и целият отбор. В зависимост от
контактите има вариант да бъдат спрени всички. Това наистина ще е много неприятно. Засега
гарантират, че сезонът ще се проведе, но ако има много случаи, може и да го спрат.
Безусловно това занимава мислите ни и се отразява на концентрацията върху изцяло спортната
част. Планирахме едно прибиране в България за празниците след първите 4 кръга, но и у нас
ситуацията е доста лоша и надали ще го направим, за да се предпазим.
– Пуснахте се в контролни състезания във Вуокати. Как преценяване представянето си?
В.: Като всеки първи път имаше напрежение. В стрелбата допуснах грешки, но не са фрапантни.
Организацията на контролното беше много добра. Имаше възможност да ни снимат и после да
анализираме нещата.
Всеки знае къде са допуснатите грешки. Смятам, че след І кръг на световната купа ще започнат да
ни се получават стартовете. Като цяло и ние, и треньорите смятаме, че резултатите от
контролното са добри.
М.: Съгласна съм с Владо. Лично при мен смятам, че грешките не са много малки, но се надявам,
че след като съм наясно с тях, ще успея да ги изчистя.
– Предишният сезон бе по-успешен за Милена. Какви са очакванията и целите на двамата за
новия?
М.: Естествено, че като един път си постигнал такива резултати, ти се иска да го направиш пак, а и
да ги подобриш. Гледам обаче да не се фиксирам върху това като конкретни цели. Ако сезонът не
тръгне окей, което може да се случи заради различни обстоятелства, не искам да остана
разочарована.
Сезон със сезон не си прилича. Ще правя, това което трябва, което съм тренирала. Ако ми се
получи, ще бъда доволна. Ако не, ще тренирам още, за да го направя.
В.: Аз винаги имам мотивация. Лош сезон не може да промени това за следващия. Отново
тръгвам да гоня възможно най-високите места в класирането. Иска ми се добре да се представя в
световната купа, за да може преди световното да имам самочувствие, което да ми помогне за
представянето на шампионата.
През този сезон обаче искам да се огледат всички детайли в представянето ми, за да може да си
сверя часовника и да си направя изводите за следващата година, когато ще е олимпиадата. Вече
споменах, че тя е голямата цел за мен.
Смятам, че не съм стигнал върха в кариерата си. Върхът е първото място и към него се стремя.
– Като двойка заедно ли живеете по лагерите и ако да, как ви се отразява това?
М.: Да, от началото на подготовката на всеки лагер живеем заедно. Смятам, че ни се отразява
добре.
В.: И отпреди това в Троян си живеем заедно. Строим нов дом, където ще сме самостоятелни.
Има доста биатлонисти в световната купа като нас. Треньорите ни са съгласни с това. Психически
се чувстваш по-добре, когато близкият ти човек е до теб.
– Стига ли се до ситуация, в която възникват спорове за нещо в ежедневието?
В.: Винаги има, но при нас е по-лесно, защото нашите цели в живота и кариерата са почти едни и
същи. Всеки проявява разбиране към другия.
М.: Може би имате предвид някакви битовизми, но при нас всичко е много по-различно. Сменяме
постоянно хотели, гардеробът ни е подвижен, в повечето време тренираме. Няма как да говорим
за нормалните битовизми. Рядко се караме за нещо и то е много дребно.
В.: Да добавя, че в битов аспект ние и двамата сме доста подредени и няма как да се скараме за
това кой къде е сложил нещо.
– Стана ясно, че строите свой дом. Има ли нещо в личен план, което да ви предстои?
В.: Друго засега… Имаме планове, но те са доста далече в бъдещето, засега изцяло сме се
отдали на спорта. Той е до време и смятаме, че сега трябва да се концентрираме върху него.
Единственото, което ни се случва извън спорта, е, че си строим дом и се надявам да си я направим както ни се иска, и след лагери и състезания да ни е приятно, уютно и да си почиваме там. Пък вече по-нататък ще мислим и за други неща, за които при професионалните спортисти не остава много време.
– Как виждате шансовете на националния отбор да представи добре през новия сезон найуспешния български зимен спорт като щафети, класиране по нации? При мъжете вече го няма Красимир Анев.
В.: С неговото отказване ще е по-сложно и то ще повлияе. Има млади момчета, на които ще се
даде шанс. Наистина не са на нивото на Краси. Няма какво да се залъгваме. Но дори без него не
смятам, че при щафетите ще имаме проблем с олимпийските квоти. Стига индивидуалните
стартове да протичат нормално. В класирането по нации най-важното е да вземем максимален
брой олимпийски квоти.
Дали ще сме 12-и, или 18-и, това е единствено за престиж за страната. Не смятам, че в момента
треньорите могат да направят чудеса, всичко тръгва от клубовете. Там трябва да се работи, за да
излизат все повече добри състезатели и да има добър национален тим.
Ще е сложно при нас, но гледам, че и в други отбори се извършва смяна на поколения. Смятам, че
няма да е толкова зле, колкото си мислят някои хора.
М.: При нас се стремим да гледаме положително на нещата. Ще се борим за пълен брой квоти за
олимпиадата. Ще видим дали ще се получи.

Source
24 часа

Related Articles

Back to top button