Народните будители

   Учениците от ФУЧ – „Медии“ (9 клас) под ръководството на г-жа Цветанка Христова отбелязаха Деня на народните будители по интересен и увлекателен начин.

Всеки ученик представи кратка информация за някой от българските възрожденци, а Десислав Димитров от 9Б клас направи презентация.

Това е погледът на деветокласниците към будителите, към творците на българското възраждане.

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане.

Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие.

„Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език“.

Петър Берон

Петър Берон е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен енциклопедист, педагог и философ. 

Той е роден през 1799 г. в Котел. През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович създава „Рибен буквар“ наречен така, защото в края на книгата са изобразени кит и делфин. Умира на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.

Петър Берон е будител, защото чрез творбата си е помогнал на народа да се събуди от мрака и незнанието.

Георги Стойков Раковски (1821–1867 г.)

Роденият в Котел български революционер и възрожденец Георги Сава Раковски е една от най- паметните и значими личности за българската национална история.

Смята се, че след Паисий Хилендарски и Софроний Врачански той е направил най-много за българското самосъхранение през XIX век.

Изявявайки се освен като човек с много цели и постижения, така и като такъв с голям идеен замах, той е още и етнограф, журналист, издател, учител и дори поет.

Със своя нестихващ героизъм и чувство за лична и обществена отговорност Раковски е основоположник на националнореволюционната борба за освобождаването на България.

За времето си тази всеизвестна за много българи фигура е служила като образец на бъдещите поколения, давайки им един чист и неподправен пример за народна гордост.

И така до паметната 1867 г., когато Георги Раковски не умира внезапно от туберкулоза.

Но дори и години след това неговите завети завинаги ще бележат нашето минало, настояще и бъдеще, доказвайки ни, че той винаги ще живее някъде там – във вечността.

 

А това е презентацията на Десислав.

Via
 Учениците от ФУЧ – „Медии“

Related Articles

Back to top button