„Юбилейни многоточия“- книжката с мисия

Съвсем топла новина

Излезе от печат една забележителна (не се стряскайте от гръмката думичка) книжка.
Малка като обем, но наистина с голям заряд стихосбирка, наречена многозначително „Юбилейни многоточия“. „Юбилейни“ – защото поетесата отбелязва своя юбилей; „моноготочия“ – защото…
Авторката, Даниела Тодорова, е учителка в троянското НУ „Христо Ботев“. От години реди своите стихове – шеговити и печални, мъдри и закачливи.
Някак си се е навила да ги предостави на света, на широката публика. Под редакцията на друга наша колежка, Мария Църовска, учител по Български език и литература, книжката дойде при мен, по-точно в нашето скромно семейно издателство.
Стиховете ме грабнаха, с удоволствие се включих в „мисията“ – да подготвя изданието за печат. Използвах оригиналните илюстрации, подготвени от дъщерята на поетесата Калина Тодорова. Странирах, подреждах, мрънках, питах, поправях, преправях и пак питах. Месиндръжът прегря от коректури. На финала се включи ловешката печатница „Инфовижън“, която буквално за един ден подготви готовата, истинска, ама съвсем истинска книжка.
Всички бързахме – за да поеме своя път книжката. Защото има мисия – парите от продажбата ще бъдат дарени за инвитро процедура на едно нуждаещо се българско семейство.

Ангелина Иванова

ИК“АЛЯ“

Ето какво написа Даниела Тодорова във профила си. Историята за тази кауза е следната.

Послучай   50 години юбилей, на който Дани е решила да покани нейни близки и приятели. е пожелала   средствата, които ще отделят за подарък, да се пуснат в кутия и за да ги дари на бездетно семейство.  „Знам какво е трима професори да се подпишат, че никога няма да родя дете… Родих две… Затова сега искам да помогна…“ , споделя поетесата..

Всички средства от разпространението на тази книга ще бъдат дарени на едно българско семейство за Инвитро процедура.
Семейството е избрано със съдействието на фонда „Искам бебе“.
Можете да помогнете и на откритата дарителска банкова сметка:
BG18BPBI79424075443801

А другата седмица едно откровено интервю с авторката.

Поетът
Казват, че всеки поет…
Те за поетите какво ли не говорят…
Не знаят как се будят сутрин в пет,
сънували стиха си непокорен…
Не знаят как поезия се пише
не с лист и химикал, а със сърце…
Бърборят: „Тоя пак се чална свише…“
Не знаят, че драскача с две ръце
умее в небесата да се вие…
Небесни звуци, капчици безбрежност…
Там от високото, за да отпие
и на листа да ги излее с нежност…
Казват, че всеки поет…
Да си говорят… Всички техни хули
за него са начало на куплет…
Навън вали… Вали… Драскачо, чу ли?..
Небето ти дарява нова рима…
Омачкан лист… Молив… И си готов…
Във думите ти вечно да я има
магията, наречена Любов…
Казват, че всеки поет…
Те за поетите какво ли не говорят…
Той е щастлив, когато сутрин в пет
сърцето си за красота отвори…

Даниела Тодорова