Легенда за Елица

Легенда за Елица, легенда от Врабево, община Троян, област Ловеч

Овчарка била Елица –девойка, дъщерята на дядо Добри – воденичаря, що имал воденица на Гърми дол. Сутрин Елица откарвала бащините си овце надолу по лъките и стигала чак до „Пладнището”, където били колибите на врабевските турци.Цанил дядо Добри Елица ратайкиня у Дервиш оглу Али – богат турчин в селото. А тя била мома красива и лична, като цъфнал мак сред зелените ниви. Тя имала вече изгора на сърцето, хубавият Ангел – хайдутин по горите, начело на малка чета, закрилница на сиромасите и страшилище за изедниците. Много пъти Ангел слизал с малката си чета в дядо Добревата воденица и там нощувал.
Но ето една нощ разбойници – турци нападнали воденицата, дядо Добри бил убит. Елица била в турските колиби, заедно с други ратаи – българи и нищо не знаела за случилото се. В същото време на юг – в Балкана – в неравен бой с врага била разбита Ангеловата чета. Останал сам, Ангел тръгнал към роден край, към дядо Добревата воденица. Дълго се лутал из гъстите гори и в една тъмна нощ стигнал воденицата. Тя била пуста. На пода лежал трупът на убития воденичар. Ужас го обхванал и той напуснал воденицата. Отправил се на изток и преди зората да побелее, той стигнал до „ Пекели чаир” , събрал накапала шума, направил си легло, прегърнал пушката си, легнал и заспал мъртвешки сън.
…През тази нощ вест дошла от Дервиш оглу Али във Врабево и Кара Осман бей в Дебнево
Пръснати комити скитат из горите на двете села. Нека потери се юрнат по техните следи.
Съмнало се. Слънцето нагряло със сребърните си лъчи уморения хайдутин. Изправил се той, разтъркал сънени очи и погледнал надолу – далече пушели селските комини. Насам – гори. Тук – там поляни, по които овчари изкарали на паша своите стада.
– Колко е хубава бащината земя! Но жесток враг вилнее из нея.
И отново тежка злоба закипяла в кръвта на хайдутина. Той се замислил дълбоко, унесъл се в спомени за пръсналите се другари и не усетил как в туй време зад шубраци и дървета с вик се строполили върху му озверели турци. Изтръпнали юнашки ръце във вражеска примка, помътил се гордия поглед и краката запристъпяли, удряни безмилостно от жестокия враг.
Когато излезли от горите на „Пекели чаир” , писнали зурли, заудряли тъпани и така повели хайдутина към Врабево.
Минали през „Червещица” и излезли на „Пладнището” , дето овчари пасели стадата си. Завили овчарските кучета. Пияните золумжии гърмели след тях – жумбиш си правели. Скрили се овчарите изплашени. Само една овчарка стояла и гледала като вкаменена. Елица била. Трепнало сърцето на девойката, леко помръднали устни, да извика искала, но не посмяла:
– Той е- само помислила и в гърдите й бликнала дива злоба. По-бързо от ястреб се спуснала, повалила първия враг, отнела острия му ятаган и прерязала яката примка от ръцете на любимия. Развихрили се две хали- Елица и Ангел хайдутин. Но изтрещяла вражеска пушка, Елица ахнала, полюляла се и паднала безмълвна. Вдигнал Ангел своята любима, стиснал здраво пушката си и се изгубил в гъстата гора. Когато стигнал близо до воденицата, погребал Елица и със съкрушено сърце тръгнал да мъсти за смъртта на храбрата девойка.

„На нашто село Врабево,
Гяур баир се издига,
помни Стоян и Деляна,
пази тази стара легенда

за свята любов разказва,
за силна вяра българска.
Дето прегради не знай,
дето во веки остава. „

Легенда за село Ледево и „Марин дол“