Легенда за Гяур баир
Легенда за Гяур баир е част от поредицата „Легенди за Врабево“. Тя ни е предоставена от народно читалище „Христо Ботев“ Врабево, Троян, област Ловеч.
Страх и ужас обзели народа ни, когато турците завладели България. Не минало много време и те докарали от Азия много народ, за да заселят опразнените градове и села, жителите на които били избити или пък избягали в Балкана. Тази участ сполетяла и село Врабево. По-голямата част от тогавашните врабевени избягали към Балкана, а по-малката част останало в селото: едни още самостоятелни, а други – работници на турците. Българите продължавали да си празнуват българските празници и неделните дни да си правят хора и сватби.
Бил хубав пролетен ден – Великден. Всички българи – и млади и стари, излезли на хорото. Момите и момците играели вити хора, а старите стояли отстрани и гледали весели. Те си спомняли за своята младост и често въздишали за свободата, за българското. От всички моми в селото най-лична и най-красива била мома Деляна. Очите и били черни – черешови, а веждите и – морски пиявици. Момците копнеели по нея и всеки искал да се ожени за нея.Деляна задирали и турците. Те искали да я потурчат – ханъмка да стане. Това искал и беят – управител на селото. Но друго мислела Деляна, друго искало нейното сърце. Тя искала да има мъж силен, снажен, от турците да не се страхува. И такъв ерген имало в селото – казвал се Стоян. Турците го мразели заради неговата красота и сила. Омразата си към него изразявали като го наричали „гяур“ (неверник). На хорото, при ергените бил и млад Стоян. Само Деляна още я намало. Разнесло се из селото, че Стоян – гяуринът щял от хорото да отвлече хубава Деляна. Не било това по волята на бея и той дошъл на хорото със своите хора, за да не допусне гяуринът да вземе хубавата мома. По едно време се задала хубавата Деляна, съпровождана от трите си булини. Видял я Стоян, видял я и беят. Всички се чудели на нейната хубост. Тя често поглед към левент Стоян отправяла. С него дума си били дали – заедно да си тръгнат и двамата да се вземат, се разказва в легенда.
Разбрал това беят, излязал напред и казал:
Гяур Стоян, момата твоя ще бъде, само ако ти, без да спираш, я изнесеш на този баир
Погледнал Стоян баира, погледнал бея и злоба закипяла в младите му гърди. После се обърнал към Деляна и с поглед се разбрали – така нека бъде.
Грабнал Стоян Деляна на гърба си и тръгнал към върха. Върви и не чувства товара, защото любовта към Деляна крила му давала. Но стръмен е хълмът, силите му отмаляват. Малко, още малко и той ще стигне върха и тогава негова ще е Деляна. А долу хорото е спряло. Очите на всички са отправени към върха – ще издържи ли млад Стоян, ще изнесе ли хубава Деляна. Ето, изгубва се от очите им, той вече е на върха. Но що става там? Товара си Стоян снема от гърба, обръща очи към Деляна, пада на земята и умира. Деляна прегръща още топлото тяло, целува го и напразно се мъчи с голямата си обич да го съживи. Но…После бавно заслиза сама към хорото и разказва за случилото се. Момците, другарите на Стоян отиват на върха, взимат тялото и го погребват в подножието на баира, там, където сега са гробищата на Врабево. От тогава хълмът носи името „Гяур баир“, по турския прякор на непокорния българин Стоян. Там, където умира Стоян, покарал люляк – цветето на любовта, което и сега цъфти и разказва за силата на любовта и за драмата, що станала тогава.
Очаквайте още от поредицата „Легенда от Врабево“
