Легенда за село Ледево и „Марин дол“
Легенда за село Ледево и „Марин дол“, публикувана в книгата „Врабево през вековете“ от Марин Колев, 2011 г.
И сега както години наред, наследниците на Василий българоубиец кръстосвали България, наслаждавайки се от победата над българите, какво не правели те само и само да претопят българския народ сред гръцкия. Не била изтляла мъстта, която таяли в душите си, към обичащия свободата българин. Не можели да забравят толкова победи на българите над мощната по онова време Византийска империя. Не можели да забравят победата на хан Крум над Никифор при Върбишкия проход, победата на цар Симеон в 917 г. при р. Ахелое до Несебър, след което Византия се задължила да плаща тежък данък на българския владетел. Небивалата жестокост на гърците започнала с разбиването на Самуиловата войска и ослепяването на 14 000 български войници, и тази жестокост продължила през цялото византийско робство /1014 – 1187/. Навред из българско шествали ромейски дружини, които грабили, опожарявали и принуждавали българите да се погърчват. Страхът от възраждането на силната Симеонова държава ги принуждавал да използват всички средства, за да ликвидират българския народ. И за това те не се спирали пред нищо.
Една такава ромейска дружина се озовала и в Севлиевското поле. В западния му край, скътано в южните склонове на предпланините на Балкана, се намирало българското селище Ледево.
Сгушено в планинската верига, запазено от северните ветрове и далеч от всякакви пътища, по които могли да дойдат при тях ромеите, спокойно живеели 30-40 семейства. Ниските схлупени, но иначе приветливи и добре подредени къщички се гушели между дърветата. Занимавали се хората предимно със скотовъдство. Животът си свързвали с добитъка. Отглеждали кози, овце, едри биволи и златогриви коне. откъснати от другите околни селища, те живеели мирно, необезпокоявани от никого. Чуждо било за тях скъперничеството, лъжата, кражбата. Алкохола не познавали. Пиели само мляко и кристално чиста вода, що от “Извора” извирала. Широките и тучни пасбища предлагали добри условия за техните стада.
В един летен ден, прекосявайки Севлиевската низина, от изток на запад, ромейската дружина съгледала високо по южните склонове на високите баири големи стада добитък, а не далече от тях и китното селце. Поискали ромейските войници да видят това непознато до тогава за тях селце, скътано в заобикалящите го гори и баири. Извили конете си нагоре по мъчно проходим път, който ги отвел право в селцето. Ромеите останали учудени от хладнокръвието, с което ги посрещнали българите. Ядосало ги това им държане.
Те пожелали да се срещнат първо със старейшината на селото чичо Доброта. Началникът на ромейската дружина направил на Доброта следното предложение:
– Ако искате да живеете и занапред свободно, трябва да се погърчите.
На това предложение чичо Доброта отговорил:
– Ние сме българи и българи ще си останем.
Всички, които се събрали сред селцето, а там били дошли Славун, Делян, Никодим, Милена, красавицата на селото, Мара и още десетина селяни, останали като вкаменени от отговора на чичо Доброта, но не се изплашили. Те не се уплашили и тогава, когато едно копие на ромейски войник се забило в гърба на старейшината. “Смърт на убиеца” – извикал Славун и като замахнал с топора, пръснал главата му, после скочил на освободения му кон и изчезнал към върха.
Ромеите решили да действат и да си отмъстят. Хванали красивата девойка Мара и заплашили, че ако не се погърчат, ще убият девойката. Селяните настръхнали, но не отговорили нищо. Това още повече вбесило и без това разярените ромеи. Четирима от тях се спуснали, сграбчили девойката и я вързали за два коня, мислейки, че с това ще сплашат и сломят гордия дух на българите. После те поискали от тях да отговорят, но един от тях само повторил думите на чичо Доброта: “Ние сме българи и българи ще си останем”. Тогава ромеите подгонили конете надолу из дола и хубавицата била разкъсана. Много сълзи пролели селяните по непрежалимата красива и обичана от всички Мара. За спомен на Мара долът и до сега се нарича “Марин дол”. И до днес хората казват, че долът тече винаги тих, спокоен и бистър като сълзите на Мара и на храбрите българи, които пролели по непрежалимата Мара, но запазили народността си. Малкото село ромеите опожарили.
Селяните не могли да прежалят чичо Доброта и храбрата девойка, защитили с чест българщината. Когато ромеите си отишли, храбрите българи подкарали добитъка си и се изселили от това място, като заминали далеко някъде на запад.
И до днес в землището на с. Врабево, община Троян, област Ловеч съществува местност с името “Ледево” – източно от м. “Барковец”. През м. “Ледево” протича дол, който носи името “Марин дол”. Водите на “Марин дол” и днес са все така кристално чисти като сълзите на селяните, пролени по хубавицата Мара.
