Света Богородица Триръка (Троеручница) от Троянския манастир

Света Богородица Триръка (Троеручница) от Троянския манастир спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи(старейшините на селата) и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

– Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

– Иконата Света Богородица Триръка (Троеручица) от Троянския манастир има светогорски произход. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона “Св. Богородица”, Троянска.
Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му, светогорския монах бил споменаван с добри думи. Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.
Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се умножавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона Света Богородица Триръка се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помага­ла. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й. Тя спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837г.
Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.
Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската св. обител. Настанал нейният празник – св. Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.
– „Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!“
Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.
– Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
Едно от най-големите чудеса на иконата е това, че тя изцелява жените от безплодие. За това свидетелства и йеромонах Никифор, който лично е кръстил дете, родено след като майка му многократно се молила пред Света Богородица Троеручица. Осем години младата жена не могла да зачене. Ходила със съпруга си при всички възможни лекари, по санаториуми, та дори и на лечение в чужбина. Нищо не помогнало. Тогава жената научила за чудодейната икона. Идвала няколко пъти в манастира – молила се и оставяла дарове. И чудото се случило – сдобила се с дете.

И друг случай разказва отец Никифор. Преди години момиче от Троян, което живее в Гърция, катастрофира тежко с мотор и изпада в кома, от която не може да излезе повече от четири месеца. Майката на момичето посетила иконата многократно. Свещеник от манастира отправял молитви за спасението на девойката.

И чудото се случило – момичето отворило очи и се вдигнало. Кръстило се със сестра си в манастира.

– Голямо чудо показа СветаБогородица Триръка! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Източник
http://www.pravoslavieto.org/

Свързани статии

Back to top button