Църквата „Свети Николай Летни” в Гумощник

В една от днешните махали на Гумощник, Троян – селце със старото име Старо Млечево, още през епохата на турското робство през 1839 г. е построена много голяма за времето си църква. Огромен е бил ентусиазмът на местното население за осъществяването на такъв строеж при тогавашните условия. Много подкупи са дадени на турската власт, за да разреши строеж с такива размери и то на открито, тъй като тогава църквите се правели малки и вкопани в земята, за да не събуждат у поробения българин самочувствие и гордост. За ентусиазма на нашите деди говори и това, че строителните материали се доставяли от големи разстояния и с големи трудности. Варта е докарвана от „Черни връх“, от 10 км. Пясъкът е носен на гръб от река Видима, от 6 – 7 км, а корнизният камък-бигор е превозван от село Хлевене, от 30 км, със слаби дървени кола.
Централният подов бял мраморен камък – двуглав орел с царска корона е донесен и подарен от Петър Йончев Балджи в 1839 година. От Румъния е донесена голямата 250-килограмова камбана, подарена от жителя на с. Дебнево Илия Пенов през 1878 година.

Грандиозност на строежа придават не само големите размери, но и начинът на построяването и вътрешната й украса. Дебелината на зидовете е 1,40 метра. Сводовият купол е трикорабен, с каменен покрив. Тя има приказно красив иконостас, истински шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Творението на новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко се отличава с лекота и изящество като особено силно въздействие имат 12-те композиции в основата на олтара, които пресъздават библейски сцени от сътворяването на света. Иконите са рисувани до 1842 г. от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкова известни майстори. Иконите са рисувани с постни бои от тропически растения. И досега образите са запазили свежестта и изяществото си. Църквата „Свети Николай Летни” намираща се в област Ловеч е обявена за паметник на културата от национално значение.

Има предположение, че ръководител на строежа е бил Колю Фичето. Това предположение се засилва и от обстоятелството, че в биографията на този знаменит български строител през периода на строителството на църквата (1836—1842 г.) не е отбелязан друг строеж. Каменните пластики /орле, човешка маска, гълъбче, змий, риба/ разположени по свода на църквата също говорят за това.