Врабево – история на селото

Врабево – история на селото, богата и интересна.

Село Врабево, община Троян, област Ловеч може да бъде открито в центъра на триъгълника между градовете Троян, Ловеч и Севлиево. Земите на Врабево граничат със землищата на селата Добродан, Стефаново, Дамяново, Дебнево, махалата Маргатина(Белиш). Врабево е естествен център на околните села и поради функциониралата до няколко години преди 2006 г. гимназия.

Намира се в Предбалкана, като съчетава възможностите на равнината и на планината. Климатът предпоставя възможността за развитието на всички срещани в България фиданки.

Като населено място Врабево е възникнало по време на военните действия, водени от братята Асен и Петър през 1185-1187 г.(по съхранени писмени данни в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“). В земите на сегашното село се смята, че е станала една от многото размени на военнопленници и голяма част от тях са пожелали да останат (територията на селото е влизала във владенията на търновските боляри). Предполага се, че името на местността „Робово бърдо“, която е разположена малко на север от Гяур баир идва точно от тази размяна – на „роби“, т.е. военнопленници. Една от версиите относно името на селото също е свързана с „робския“ характер на първите му заселници – смята се, че се е наричало „Рабево“, от „раби“ (роби; по-късно буквата „В“ е била прибавена като сливане на предлога „в“ с първоначалното име). В подкрепа на достоверността на това твърдение са и многото имена на местности: Царска чешма, Царевец, Каля/Калоянова/ черква…

Врабево  е старо селище, споменавано в турски документ от ХV век. Врабево (Враб`уу), писмено отбелязано през ХV век в турски документи.

Село Вирабива, днешното с. Врабево, спада в административно отношение към каза Търнови. Приходите от следната данъчна справка са определени за тимар на Абди сарач, т.е. за с. Вирабива. Наименованието на отговорника на тимара Абди сарач показва, че той е бил майстор занаятчия на кожени приспособления за яздене на коне.

Преди Освобождението и непосредствено след него принадлежало към Севлиевско. В землището му, в местностите „Турските гробища”, „Долната дъбрава”, „Нановското”, „Саматева могила” се извисявали надгробни могили. В местността „Урум конак” в могила е открито погребение чрез изгаряне, прахът на мъртвеца е бил положен в урна. Открито селище и могила съществува в местността „Барковец”.

През 60-те години Врабево  е събрано с леко удължаване край шосето като най-ранни махали се смятат „Центъра” , „Камъка” и „Ярлийци”. Други махали са „Горния край” и „Долния край”, „Ламбанка” и „Кубадън”.

До освобождението в селото е имало многочислено турско население. Като стари български родове се приемат: Бабастаните, Бандетата, Божковци, Борджиите, Деликъневци, Заяците, Зъзровци, Казанджиите, Касалиите, Кошутите, Лютовци, Матеевци, Минковци, Нановци, Папазите, Поневци, Толеците, Халважиите, Ръдковци, Шолеците, Ярлийците.

По-късно преселници пристигат от планинските села Ново село, Острец, Зла река, Велчево, Черни Осъм, Враца, Белиш, Севлиево и Троян.