3 март – ден за празнуване, ден за признателност
На 3 март 1878 г. заглъхва грохотът на епичните битки през Освободителната война. По бойните полета на Мизия и Тракия, по голите чуки на Балкана и затрупаните със сняг пътеки загиват хиляди руски синове. При Стара Загора, Шипка и Шейново рамо до рамо с тях се сражават и умират храбрите български опълченци. По редутите на Гривица и Плевен оставят костите си румънските воини…
Всенародната признателност към освободителите намира израз в издигнатите над 450 паметници, паметни плочи, братски могили и гробници, които бележат победния път на Руската армия през 1877-1878 г. от дунавския бряг при Свищов през Плевен, Балкана, Стара Загора, Шипка, Шейново, Арабаконак, София, Пловдив, Родопите… На тях са вдълбани имена и цифри, които винаги ще напомнят за чутовните подвизи, за скъпо извоюваната свобода. В тях са свградени народната обич и благодарност, народното преклонение пред героизма и саможертвата на руси, българи и румънци.
Изграждането на паметници започва непосредствено след Освобождението. В началото на 20. век се изграждат най-величествените – храм-паметникът при с. Шипка, мавзолеят в Плевен, храм-паметникът „Ал. Невски” в София, а по-късно и Паметникът на свободата на Шипка. Средствата за много от тях са събрани доброволно от българския и руския народ. Тържествата при откриването им се превръщат във вълнуващи празници, на които българският народ изразява почитта си към падналите герои.
Ще минат столетия, но паметниците, издигнати по цялата българска земя в чест на освободителите, ще продължават да напомнят за подвига и героизма на руските воини и българските опълченци. Всяка година на 3 март признателните потомци ще ги обкичват с цветя…
На троянския площад са разположени паметниците на ген. Павел П. Карцов, Димитър Икономов-Димитриката и Захари Стоянов. В деня на Националния ни празник всяка година признателните троянци поднасят венци и цветя…
Тотка Станчева, Троян
