Дискриминирани ли са хората на село?

Дискриминирани ли са хората на село? – Ангелина Иванова, доктор на педагогическите науки,  живееща в Добродан, община Троян област Ловеч.
Разбира се, всички знаем какво е дискриминация. Това е, когато някой се подзира в цвета на кожата ти; когато смята, че вярата ти е неприемлива; когато жената, насочвана от щракването с поглед припва към кухнята да чепка салатка…
И докато медиите непрекъснато ни облъчват с поредния дискомфорт на софиянеца, жителите на селото кротичко преживяват в състояние на ненатрапчиво не-получаване.
Да, всъщност село не е това, което забързаният гражданин си представя: патриархално спокойствие, проблейване на овчици и романтични трели на цафара. Спо-кой-ствие.
Всъщност покрай другите дефицити селото има и огромен дефицит на спокойствие.
Хлапето трябва да стане в тъмна нощ, за да се метне в раздрънкания училищен автобус.
Бабата с недоумение слуша за наборите, които през ден-два се разтушават с мерене на кръвно в кварталната поликлиника – подобна тръпка би глътнала четвърт пенсия, имам предвид.
Лекарствата се труднодостъпни, а ако нямаш късмета някой младоват комшия да работи в града, направо се откажи òвреме.

Походът до работното място задължително те прави спонсор на нефтените компании, а преразходът на време те разстрелва в движение. А, допълнителна екстра е плащането на винетка.
Не, разбира се че не бих напуснала село, в което с удоволствие живея.
Но няма да е излишно за людете да стане ясно, че романтиката е периферна благинка.