Пет години без поета Ивайло Иванов

Пет години изминаха  от внезапната смърт на  един от най-нежните  лирици  в България –  Ивайло Иванов (4 септември 1972 – 30 май 2016).

Преди 5 години този свят напусна една лирична душа и човек  роден с талант, който днешното безвремие на алчност и безчувственост не заслужава. 30 май 2016г, бе денят,  в който поезията осиротя.

Осиротя центъра на Троян. Ивайло бе като магнит за хората,  които обичат да четат книги, да слушат неговите стихове, които сякаш извираха от него.

Сега е пусто, въпреки че има къщичка в негова памет на мястото на любимата му книжарница.

Пусто е в сърцето на троянци, на неговите приятели – писатели, поети… Няма го човекът с когото можеше да се говори на всяка тема.

В едно интервю Ивайло Иванов споделя: Целият ми живот е минал в литература. Освен нещата около книгите, всички други сфери на деятелност не ми се отдават и не са ми по сърце. Така към днешната дата виждам общата си перспектива за живота.

Роден през 1972 г. в Троян, той завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, стажува в „Литературен форум”, пише рецензии за изд. „ПАН – В.Т.”, продава стари книги. През 90-те публикува стихове в печата, сатири, критика и публицистика. Носител на награди от национални конкурси. Превеждан е на немски, унгарски, литовски, руски. Член на Сдружението на българските писатели.

В  предговора на една книга поетът пише следното в предговора: „Една несбъднатост ще ражда вечно друга, също толкова трогателна и величава. И аз, едно дете, навеки ще вървя в прахта на нейните кафяви коловози – към изгрева, към изгрева, който отмества вечно шанса на деня. Но само тъй се сбъдват най-трогателните общностни представи. Пред Нищото, или на Царството пред слънчовите двери, където ни с усмивка чака на непостижното ни щастие сънят…“

Пет години без Ивайло Иванов!

Поклон пред паметта му!