Христо Минков – Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри

Видео

Христо Минков – 19-годишният троянец е  завършил СУ „Св. Климент Охридски“ в Троян, сега студент,  от две години участва активно в планински маратони и ултрамаратони.  „Само на 19 години, а със заявка за рекорда на Ком – Емине и то абсолютно сам, без пейсъри.
Да бягаш сам през нощта в планината е по силите много малко мъже!!!“, написаха за него в социалните мрежи.

Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
С баща си, който му е съпорт

На 21 юли  2021 г.  Христо осъществи мечтания си  ултрамаратона „Ком – Емине”, който е дълъг 560 км по билото на Стара планина. До Чумерна всичко бе най-бързият, пробягал до тази точки без пейсъри и очаквайки да има рекорд,  влошените метеорологични условия и контузия на ходилата бяха причина да не продължи бягането. Всички следяхме живо какво се случва и много хора  му даваха кураж. Решихме да го потърсим няколко седмици след това уникално ултра бягане да ни разкаже за този първи опит да премине  мечтания път „Ком – Емине“, но вече премислил и анализирал  какво се е случило.Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри

 Христо, как дойде идеята за Ком – Емине?
– Започнах да бягам сериозно като първото ми състезание беше кроса “По стъпките на Васил Левски“ 2019 г. в Троян.
Оттогава досега преминах през много състезания като през 2019-та пробягах разстоянията на състезанията „Kaufland София полумаратон”, „Витоша 100”, „Мазалат-Ехо” (част от Ком – Емине, но в обратна посока от запад на изток) и маратона „Хайдушки пътеки”.
Още тогава се амбицирах да опитам през следващата, 2020-та година да премина маршрута Ком – Емине за 6 дни. Направих много силни състезания, но така и не тръгнах по мечтания път.
„Ком – Емине“ е известен още като маршрут „E3“ и е название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“.
Причините бяха обективни – трябваха много пари за храна, екипировка и съпорт (по долу ще обясня какво е съпорт), а и не бях сигурен, дали ще се справя, защото познавах маршрута само в централната част.
Тази година (2021) не започна по най-добрия начин заради контузия, която получих през март месец. За радост следващите месеци – април и май – успях да направя два старта и тренировките вървяха много добре. Целта за юни месец беше „Витоша 100”. Много сериозна подготовка имаше и много финансови средства вложих, нo си струваше. Класирах се трети, което предвид крехката ми възраст (19 години) е уникално постижение.

Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
Първа почивка

За месец юли нямах планувани състезания, а точно тогава баща ми имаше отпуска. Подготовката ми за Ком – Емине започна още след ултрамаратона „Витоша 100”.
Тя включваше опознаване на трасето. В централен Балкан си знаех всичко (все пак съм от Троян), но на изток не познавах маршрута. Тренирах по отсечките – Кашана – проход „Арабаконак”, хижа „Планински извори” – Беклемето, хижа „Узана” – хижа „Българка”. Можеше много по-добре да опозная маршрута в края, но не достигна време и отново – финансови средства .
Стартът трябваше да е края на месец юли, защото баща ми, като единствен човек – съпорт,  имаше отпуска, а и времето ни притискаше.
Дълго чакахме подходяща прогноза на времето, която така не се появи.
И така на 20-ти юли потеглихме към хижа „Ком” и на следващия ден дадох старт на лудата мечта наречена „Ком – Емине”.

Какво е съпорт?
– Съпорт в превод означава поддръжка. В ултрабяганията без тази поддръжка е много трудно да се справиш. Накратко съпорт е човек или екип от хора които помагат на бегача като го чакат на определени места и му помагат с храна, вода, екипировка и правят всичко по силите си бегача или бегачите да са добре.

Колко човека общо те чакаха и придружаваха?
– Съпортът за Ком-Емине беше съставен само от един човек. Павлин Минков моят баща, мотиватор и треньор. Това не беше проблем, но в един момент и той не издържа на хилядите километри изминати с колата и безсънието. За следващия опит ще има поне двама съпорти, за да не се стига до проблемите, които имахме.

Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
Непознат приятел

Бях много изненадан, че по самия маршрут много хора знаеха какво правя и някои дори се бяха качили да ме видят и подкрепят. Преди хижа „Тръстеная” (48 км от „Ком”) едно младо момче ми пожела успех и се снимахме.
Нататък по маршрута на Беклемето ме чакаше силна троянска група в състав от Ема Гатева, Любомир Костадинов, Лилян Мирчев. Искрени благодарности за тях.Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
На връх Амбарица ме чакаха Явор Михов и Борис Спасов. Две момчета, които се качиха от хижа „Амбарица” по вечерно време и слязоха на челници, което не е лесна работа. Изненадващо на връх Параджика (малко след връх Ботев) ме чакаше рекордьорът на Ком – Емине, Божидар Антонов и при него спрях да си поговоря за 5-6 минути.
Следващата неочаквана среща беше чак на 290 км – гара Кръстец. Емил Гатев ме чакаше там с парчета диня. Освен тях се видях с много туристи. Имах много силна подкрепа в социалните мрежи.

Разкажи ни през какви етапи мина бягането?
– Тръгнах от връх Ком на 21 юли малко след 7:00 часа сутринта. Целта беше да се бяга без график, а според състоянието ми. Очаквах че ще мога да го направя за около 5 дни. От първия ден се чувствах много добре и подържах много добро темпо. Движих се близко до рекорда през цялото време. Пунктовете през първия ден бяха – гара Лакатник, село Лакатник, прохода Витиня, хижа „ Кашана”. Изминах 134 километра за 18 часа и 10 мин. Това ми даде надежда, че през втория ден може да продължа с бързо темпо и да гоня рекорд. Сутринта времето на хижа „Кашана” беше доста зле. Вятър, мъгла и студ. Това забави тръгването ми с един час. Малко по-късно потеглих в посока Беклемето.
До обяд беше повече оцеляване, а не толкова бягане. Към 12:30 часа имах късмет, че времето се оправи, но бях загубил много сили в бурята. Пристигнах след обед към 16:40 ч. на Арката на свободата. Бях готов за дългата нощ която ме очакваше.Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
Починах си добре там и потеглих към хижа „Добрила”. Малко след тази хижа започва най-трудният етап от маршрута Ком – Емине. Очакваше ме тежко и доста трудно нощно минаване през върховете Купена и Ботев, и така до хижа Мазалат. И пристигане евентуално на хижа „Партизанска песен” малко след изгрев.
На хижа „Амбарица” Явор Михов и Борис Спасов ми дадоха вода и малко храна и продължих. Малко преди Купена започна тъмницата и застудя. Предполагах, че само за момент ще е така. Предположението обаче не ми се оказа правилно. Още преди връх Ботев температура падна под 6 градуса. Доста помръзнах, но го преминах. Краката ми бяха подгизнали заради росата.
Беше дълга нощ и с нетърпение очаквах да наближа хижа „Мазалат”, където имаше много бегачи, които стартираха по маршрута Мазалат – хижа „Ехо”, дълъг 68 километра.
Точно в 5:03 часа сутринта минах оттам и голямата група от хора, които с много шум и подкрепа ме мотивираха страхотно и благодарение на тях след 8 км бягане стигнах до хижа „Партизанска песен”.

Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
С приятели в Сливен

След хижа „Мазалат” слънцето се показа и се почувствах доста добре след цяла нощ бягане в тъмното. На хижа „Партизанска песен” (250-ти км) спах 2 часа и отново се презаредих с храна.
Очакваха ме хижа „Узана” (Габрово), величественият връх Шипка, Бузлуджа. Там нямах проблеми.
Към хижа „Бузлуджа” се бях много близко до рекорда и тогава вече знаех, че ще трябва да опитам да се движа максимално бързо. Имах 32 км до Прохода на Републиката (планински проход между Елено – Твърдишка планина на изток и Тревненска планина на запад, в Община Велико Търново, област Велико Търново и Община Гурково, област Стара Загора). Там щеше да ме чака баща ми.
Към 17:30 часа успях да стигна до прохода без проблеми и с добро темпо. Отново презаредих с храна и потеглих към прохода Елена – Твърдица. Там възникна проблемът с маркировката, която я нямаше на места и започнах да губя време в лутане. Към 22:00 часа бях на прохода, който беше поредната точка, изпълнена от маршрута.
Починах набързо, защото беше студено и не исках да стоя много на едно място, за да не се простудя.
Продължих към хижа „Чумерна”, където благодарение на GPS-трака ме очакваха гостоприемните домакини. Там набързо си поговорих с тях, колкото да се настроя за следващата отправна точка – Котел. Около полунощ, но веднага след самата хижа имаше доста камъни и започнах да усещам болки в ходилата.
Болката все още бе лека и аз не спирах, а бягах, но за кратко време нещата се влошиха. Бях със стари маратонки, доста износени и смачкани и това бе основна грешка. 10 километра след хижа „Чумерна” взех трудното решение да сложа край на бягането.
Трябваше да се върна обратно до Чумерна, а ме очакваха още 10 км в обратна посока. Краката ме боляха и на сутринта пристигнах благополучно в хижата.
Баща ми дойде да ме посрещне. Прегърна ме и поздрави за смелостта, давайки ми кураж, че ще има следващ опит за преминаване от „Ком до Емине”.
Много важни неща научих след преминаването ми на разстоянието от 345км до хижа „Чумерна”. Изминах ги за по-малко 3 дни (72 часа). Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до хижа „ Чумерна” без пейсърите – най-добрите приятели на ултрабегачите.

След като мина всичко и дойдох на себе си след това ултрабягане направих анализ до най-малката подробност. Бях пропуснал дребни наглед подробности, които всъщност се оказаха доста голяма пречка да осъществя мечтата си.
Няма да се откажа и ще се подготвям още по-усилено и ще се постарая да не правя грешките, които допуснах.
Искам да благодаря на всички, които ми бяха опора, на семейството ми, на г-жа Донка Михайлова – кмет на община Троян, на г-н Николай Тодоров, които ще ме подкрепят да се развивам в тази насока.

Интервюто взе : Руслана Попсавова

Христо Минков - Горд съм, че бях най-бързият, пробягал до Чумерна без пейсъри
С кмета на община Троян Донка Михайлова

Свързани статии

Back to top button