Моторът на индустриализацията в Троян през втората половина на XX век

115 г. от рождението на Марин Стаевски

Моторът на индустриализацията в Троян през втората половина на XX век –  Марин Стаевски –  автор: Христо Костов. Статията е без редакторска намеса.

Моторът на индустриализацията в Троян през втората половина на XX век
Младият колектив на Елпром Троян

През 2021 г. се навършват 115 г. от рождението на един от лидерите на Троян благодарение, на който балканския град се трансформира от един еснафски град –  както го описва самият Иван Хаджийски –  и се превръща в емблема за индустриален град в цяла България.

Това е личността на Марин Найденов Стаевски, който започва от една малка работилничка с шест човека работници и достига до най-големият завод в град Троян с над три хиляди и петстотин работници и служители и се превръща в едино от най-знаковите предприятия в България. Марин Стаевски е роден на 16 септември 1906 г. в село Върбовка, Великотърновска област. Произхожда от занаятчийско семейство. Семейството му се мести в Троян, където той завършва прогимназия. Завършва средно Механо-електротехническо училище в София през 1925 г. като стипендиант – сирак от Първата световна война. Става един от първите средни техници в Троян. През 1927 г. започва работа във втората централа (днес ВЕЦ Троян – 2 – б.а.) на Петър Кинов Балевски. От м. март 1932 г. е машинист, а от 3 април 1934 г. завеждащ централата на ВС „Троян“. През 1937 г. открива електротехническа работилница в дома на тъста си Васил Цвятков, който дълги години е председател на УС на Троянска популярна банка. По време на Втората световна война се включва в антифашисткото движение и за комунистическа дейност е въдворен в концлагера на остров „Св. Анастасия“, сега „Болшевик“, и в „Кръсто поле“ край Еникьой. След освобождаването му не е допуснат на предишната му работа и отново прави електротехническа работилница. През периода на „частната си практика“ /1942-септември 1945 г./ участва в електрифицирането на селата и обектите, извършвано от ВС „Троян“. Избран  е за секретар на ОК на БКП, Троян 1940/44 г.

Моторът на индустриализацията в Троян през втората половина на XX век
Стопанския съвет начело с Марин Стаевски

Онова, което изумило троянци, не е качеството на извършената работа, а сглобяването на мотора, разхвърлян буквално на площада, пред дома на Васил Цвятков. Там се помещавала работилницата  и троянци били свидетели. Даже вечните зевзеци провокирали Стаевски –  дребен на ръст –  да вика, за да го намерят, ако се изгуби между стотиците дребни и едри части на мотора. Основател на електромоторен завод „Елпром“ в Троян през 1945 г. и директор на завода до пенсионирането си през 1968 г.

Първото име на предприятието е „Елкоп“, през 1949 г. изготвя първият перспективен план за развитието на Електромоторния завод, като предвижда годишната му продукция да нарасне до 2500 електромотора и 300 трансформатора. През 1956 г. троянските машиностроители за първи път изнасят електромотори в чужбина при високо качество на продукцията. В 1961 г. завод „Елпром“ се специализира за асинхронни електромотори с малки мощности – до 3 киловати, и производствената му програма е завишена. В периода 1950/1954 г. е секретар в Околийския комитет на БКП – Троян–отговарящ по стопанските въпроси, през 1967 г. е избран за Народен представител в Народно събрание до 1971 г. Това е времето на вземането и изпълняването на отговорни решения за окрупняване на дребни предприятия и работилници, превръщането им в заводи и налагането им на вътрешния пазар. Огромна е заслугата му като непосредствен ръководител на процеса на началната индустриализация на града. През 1970 г. заводът вече произвежда по 1800 електромотора ежедневно. Продукцията на троянските машиностроители утвърждава марката на завода окончателно на международния пазар. Електромотори и трансформатори се изнасят сега в над 40 страни в цял свят. Много сили, труд и организаторски талант М. Стаевски отдава за израстването и утвърждаването на завод „Елпром“, за изпълнението на производствената му програма повече от 20 г.
Обществената му ангажираност е голяма дори и след своето пенсиониране, той е дълги години член на 19 обществени организации. Председател на клубния съвет на БПФК като борец против фашизма и капитализма, на ОбС на НТС, на Клуба на първенците орденоносци към ОбС на БПС, на Клуба на ветеран-туристите и др. За активно участие изграждането на родното машиностроене, за високи трудови успехи Марин Стаевски е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ с Указ № 689 от 24 септември 1965 г. (пръв носител на званието в град Троян). Носител и на ордените „Георги Димитров“, „9 септември 1944 г.“-I ст.-1967 г., „Народна република България“-1976 г.-I и II степен, „Народна свобода 1941-1944 г.“ и на множество юбилейни медали и значки. Починал е през 2004 г.Моторът на индустриализацията в Троян през втората половина на XX век

Автор:
Христо Костов

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button