За тунела и всякакви подобни неща

За тунела и всякакви подобни неща – Ангелина Иванова
Троян си има мечта. Мечтата се казва тунел.
В моите млади години и аз имах период, в който виждах прободената снага на планината, през която пуфка дядо влак. Така си го представях.
В далечните комунистически времена всеки троянски патриот, облечен с власт, се мяташе в осъществяване на тази троянска фантазия. Но дори могъщият Милко Балев не можá да пробута подобен проект.
Защо ли?
Хайде сега да опитаме да намалим патриотарството и да поговорим мъничко по-разумно.
На кого точно му е нужен тунелът и какво точно (ще) печелим от него.
1. Нуждата.
Сериозно ли на мъничка България ѝ трябва подобно меганачинание? Сериозно ли мислите, че да минеш през Троян или през Габрово е от значение за пътуващите от Румъния, Плевен, Русе? За градовете пó на изток и пó на запад не говоря – там е ясно (подбалканската, Шипка и Хаинбоаз).
2. Ползите и вредите.
Троянци много се бият по гърдите, че сме туристическа дестинация. Ама вярно ли ще останете такава дестинация, когато през града запъплят тировете?
Всъщност откъде ще мине този поток? Защото възторжените възгласи тук-там говорят за дупка при Балканец. Значи, цялото това чудо ще се усуче през града, барабар с мръсния въздух, шума и задръстванията. Защото ние прекрасно знаем, че на опънатия край реката град не може да му се осигури околовръстно. Или и магистрала ще правим нова – ще местим шосе 35 от Добродан право за Карлово.
Вероятно вместо да се изхвърляме в проекти от типа „да свържем Каспийско море с Ледовития океан“ да си помислим защо например не се преборихме магистрала „Хемус“ да минава на юг от Ловеч?