Даяна Минкова – Населението на Европа днес

Населението на Европа днес – това е страхотен материал на Даяна Минкова, 8 клас, СУ „Васил Левски – Троян. Ментор е отново Ангелина Иванова.

Демографската статистика ни предоставя изключително интересна и важна информация, която се използва в почти всяка сфера на политиката. Какво обаче ще ни разкаже официалната европейска статистика относно процеса на развитие и стареене на населението?
За своето изследване съм използвала официални данни на Националния статистически институт, предоставени в интерактивната публикация „Демография на Европа“. Публикацията можете да намерите на страницата на НСИ и сами да откриете страшно много интересни неща:
https://nsi.bg/demography2021/
Публикацията представя годишни данни до 2019 и 2020 г., а в някои случаи и до 1 януари 2021 г. Организирана е в четири теми: Структура на населението – представя развитието на цялото население от началото на хилядолетието, броя на мъжете и жените; Промяна на населението раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението; Разнообразие на населението (миграционни процеси); Семейно положение – брой на браковете и разводите, средна възраст при първи брак и др.
При запознаване с данните можем да предложим няколко интересни извода, като нашето наблюдение може да започне с общите данни – колко са европейците.
Население на Европа
През целия разглеждан период населението като цяло нараства, с изключение на 2020 година, когато има малък спад.
На 1 януари 2021 г. в Европейския съюз (ЕС) живеят 447,0 милиона души. Най-населената държава членка на ЕС е Германия (83,2 милиона, 19% от цялото население на ЕС), следвана от Франция (67,4 милиона, 15%), Италия (59,3 милиона, 13%), Испания (47,4 милиона, 11%) и Полша (37,8 милиона, 9%). Общо тези пет държави членки съставляват две трети от населението на ЕС. Най-малко населените държави членки на ЕС са Малта (500 хиляди души или 0,1% от общия брой на населението на ЕС), Люксембург (600 хиляди, 0,1%) и Кипър (900 хиляди, 0,2%).

През периода 2001–2020 г. населението на ЕС (ЕС-27) се е увеличило от 429 милиона на 447 милиона, което е нарастване от 4%. При седемнадесет държави има увеличение на населението, а при останалите то намалява. Най-голям прираст е отбелязан в Люксембург, Малта, Ирландия и Кипър – при всички над 20%, а най-голям спад се наблюдава в Литва и Латвия – по около 20%.
Между 1 януари 2020 г. и 1 януари 2021 г. населението на ЕС намалява с 312 хиляди души: в абсолютно изражение най-голямо намаление се наблюдава в Италия (-384 хиляди, съответстващи на –0.6% от населението ѝ), следвана от Румъния (–143 хил., -0,7%) и Полша (–118 хиляди, –0.3%). При девет държави населението намалява през последната година, докато при останалите осемнадесет се е увеличило. Франция е регистрирала най-голямо увеличение (+119 хиляди, +0.2%).
Тенденцията в България обаче е много тревожна. За разглеждания период населението на страната е паднало от 8,1 млн. (2001) на 6,9 млн. (2019).

Повече жени, отколкото мъже
В Европейския съюз жените са с почти 5% повече от мъжете.
На 1 януари 2020 г. в ЕС е имало 219 милиона мъже и 229 милиона жени. Това представлява съотношение от 104,7 жени на 100 мъже, или 4,7% повече жени. Във всички държави членки е имало повече жени отколкото мъже, с изключение на Малта, Люксембург, Швеция и Словения. Най-високите проценти са установени в Латвия (17% повече жени) и Литва (14%).
За сравнение, на 1 януари 2001 г. в ЕС е имало 5,5 % повече жени, отколкото мъже, в минимално съотношение от 101,1 жени на 100 мъже в Ирландия и максимално от 117,3 на 100 в Латвия. През периода 2001–2020 г. най-голямо увеличение има в Португалия (от 107.2 на 111,9 жени на 100 мъже), а най-голямо намаление – в Малта (от 102,1 на 93,6 жени на 100 мъже).
Тази тенденция е налице и в България, където на 100 мъже се падат 106,3 жени.
На следната графика можете да видите съотношението на мъже и жени по страни и общо за ЕС. В страните, които се намират вляво от „100“, съотношението е обратно и мъжете са повече от жените.

Промяна на населението – по-малко раждания, отрицателен естествен прираст на населението на ЕС
Населението в ЕС нараства от 1 януари 2001 г. до 1 януари 2020 г. и след това намалява през 2020 година. Различните компоненти на това развитие са описани по-долу.
Намалява броят на живородените…
През годините броят на живородените в ЕС намалява с относително стабилни темпове. От 2001 г., когато в ЕС са регистрирани 4,4 милиона живородени деца, се наблюдава умерено възстановяване, което достига най-висок ръст от 4,7 милиона деца, родени в ЕС през 2008 г., последвано от ежегодно намаляване до 2020 година (4,0 милиона живородени деца). Между 2001 и 2020 г. Португалия и Италия отчитат спад на броя на живородените с 25%, докато в Швеция, Чехия и Кипър се наблюдава увеличение от над 20%.
Тенденциите могат да се измерват и чрез коефициента на раждаемост, който показва броя на живородените на 1000 души: в ЕС този процент е бил 10,2 през 2001 г., нараснал е до 10,6 през 2008 г. и оттогава е намалял до 9,1 през 2020 година. Тази тенденция е различна в държавите членки – отчетено е намаление в шестнадесет и увеличение в единадесет държави членки през този период. През 2020 г. най-високият коефициент на раждаемост е установен в Ирландия (11,2 живородени на 1000 души), Кипър (11,1), Франция и Швеция (по 10,9), а най-ниският – в Италия (6,8), Испания (7,1) и Гърция (7,9).
За България коефициентът на раждаемост е 8,5, което е малко по-малко от средното за Европа. Разликите са отразена в следната графика:

…и се увеличава броят на умиранията
Броят на смъртните случаи се е увеличил: в ЕС е имало 4,2 милиона смъртни случая през 2001 г. и 5,2 милиона през 2020 година. Това число отразява въздействието на COVID-19 – най-високата смъртност за последния половин век. Малта, Испания, Италия, Кипър и Полша регистрират увеличение на броя на смъртните случаи с повече от 30% между 2001 и 2020 г., докато Естония и Латвия регистрират намаление съответно с 13% и 15%.
През 2020 година България е страната с най-висок коефициент на смъртност – цели 18,0 пункта, което е с 6,4 повече от средния за Европейския съюз и повече от два пъти повече отколкото в Малта, където този коефициент е най-нисък!

Намалява и естественият прираст на населението
Естественият прираст показва разликата между живородените и починалите за една година (тоест не се вземат предвид емигрантите и имигрантите). От 2001 г. до 2011 г. той е положителен, което означава, че родените са повече от починалите. От 2012 г. този показател показва все по-ниски, при това отрицателни стойности (тоест родените са по-малко от починалите). През 2020 г. се стига до -2,5. И тук най-лоши са показателите на България: -9.5 на 1 000 души. Най-високите стойности (положителни, населението нараства) е в Ирландия.

Заключение
В обобщение можем да кажем, че структурата на населението на Европа е много динамична. Като цяло населението нараства, но в някои страни (начело с България) населението намалява, естественият прираст е отрицателен – повече хора умират, отколкото се раждат.
Ако не се вземат мерки, България може да се окаже една „празна“ страна на картата на Европа.
И мерките трябва да се вземат незабавно!