Исая Кавръкова: Из историята на българското предучилищно образование и възпитание

Исая Кавръкова от VIII ,,A“ на  СУ „Васил Левски“ – Троян ни представя щрихи из историята на българското предучилищно образование и възпитание. Фактите, които е изложила Исая в статията си, са малко познати на читателя, дори и за нейния ментор г-жа Ангелина Иванова.

Всички сме ходили „на детска градина“. Но рядко си даваме сметка колко важно е това, което ни дава предучилищното възпитание за целия наш по-нататъшен живот.

Предучилищното възпитание:

Това важно значение, което има предучилищното образование за българските деца, ме накара да се обърна към неговата история в България.

Знаехте ли, че…
През 1929 г. в България имало 76 детски градини, наричани по онова време „детски училища“. Само 38 били градовете, в които преди 90 години можели да се похвалят с такива забавачници.
Началото
Известният български общественик и политик Драган Цанков още през 1974 г., като учител, публикува серия от статии в сп. „Читалище“. Тогава именно за пръв път в българския печат се поставят редица проблеми на общественото предучилищно възпитание.
Драган Цанков изработва устав и правилник на учебните заведения за предучилищно възпитание. Известно е, че именно той предлага предучилищните възпитателни заведения да се наричат „забавачници“, но по-късно се утвърждава названието „детски училища“. В устава Драган Цанков поставя и въпроса за педагогическия персонал в забавачниците. Смята, че предучилищните възпитателни заведения трябва да се управляват от директорки. В случай че децата са повече от 80, да се назначат поддиректорки. За директорки трябва да се избират девойки или жени със специално образование, навършили 24 години, а за поддиректорки – навършили 20 години.
Радетелят на общественото предучилищно възпитание предлага и вариант за по-бързото решаване на въпроса за подготовката на педагогически кадри за предучилищните заведения. Той смята, че трябва да се създаде специална комисия, назначена от епархиалното училищно управление, която да провежда теоретични и практически изпити за учителска правоспособност. Кандидатките за тези изпити трябва да представят документи, които да съдържат информация за морала и професионалната им дейност през последните пет години. Теоретичните изпити се провеждат по свещена история, катехизис, писане, правописание, смятане, география, пеене и ръкоделие.

Никола Живков
Основоположникът на българското предучилищното възпитание – Никола Живков, е роден във Велико Търново през 1847 г. Брат е на Вела Благоева (писателка и общественичка) и ученик на общественика Никола Михайловски и писателя Петко Р. Славейков. Революционер, четник в четата на Филип Тотю. Участник в три войни. Заедно с д-р Иван Д. Шишманов – по-късно станал първият Министър на народното просвещение в свободна България – учителства в Свищов.
На 10 август 1882 г. в Свищов, в дома на Алекси Гълчавата, който се намирал на мястото на ДТГ „Д. Хадживасилев“, Никола Живков и съпругата му откриват първата детска градина у нас, наречена „Детинска мъдрост“. За събитието Живков разгласява с печатна обява, в която съобщава, в Свищов се открива „училище за възпитанието и обучението на момичета и момчета на възраст от 4 до 7 години“. Оригиналът на тази обява се съхранява и до днес.

Елизабет Кларк
Елизабет Кларк е явление в образователния и културния живот в България. Приживе получава най-високата награда на Министерството на народното просвещение, а името ѝ е сред създателите на българската предучилищна педагогика
Делото и заслугите на Кларк, но все не са достатъчно изследвани, това е дълг за бъдещите проучватели. Родена е през 1868 г. в Пловдив, в семейството на американски мисионер. През 1883 г. заминава за Съединените щати, където започва своето висше образование с музика и пиано, а през 1898 г. завършва Националната колеж по образование в Еванстън. Неин наставник е Елизабет Харисън. През 1898 г. Кларк се завръща обратно в България и създава детска градина в Самоков. През 1900 г. се премества в София, където продължава своето дело.
През 1921 г. центърът за обучение в американската детска градина е обявен за национален център за обучение на педагози. През 1925 г. Кларк кани американската педагожка Маргарет Хаскел да въведе в Американската детска градина в София новите методи на Джон Дюи. През 1929 г. Елизабет Кларк предава ръководството на Американската детска градина на Пенка Касабова.
През 1940 г. Елизабет Кларк създава фондация за ранното обучение на деца в България.

Пенка Касабова
Пенка Касабова е сестра на Гео Милев и е първата българка с висше образование в областта на предучилищното възпитание.
Родена е на 12 август 1901 г. в Стара Загора. Израства в семейството с шест деца на Анастасия и Мильо Касабови, известни със своите културни интереси, високи нравствени, духовни идеали и прогресивни идеи. Завършва педагогическия курс на Елисавета Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички. Получава бакалавърска степен от Колежа в Еванстън, недалече от Чикаго. Тригодишният престой в Америка разширява светогледа на Пенка Касабова, обогатява я с постиженията на съвременната педагогика. В България Касабова приспособява наученото към българските условия, прилага творчески уменията си. След време тя става приемник на мис Кларк и поема ръководството на американската детска градина и на педагогическия институт към нея.
Сега именно разцъфтява способността на Пенка Касабова да общува с малки и големи, с учени и неуки. Особено се старае да помага на младите хора, радва се, ако може да ги ориентира към професия, в която най-добре биха осъществили своите заложби.
Трудът на тези педагози и общественици полага основите на българското предучилищно възпитание и образование.

Използваните снимки и картинки са от източници в интернет със свободен достъп.