Легендата за произхода на името на моето село Добродан
Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!“
Легендата за произхода на село Добродан разказва Васил Марковски, наш редовен дописник, Той е вече в 8 клас и продължава да участва в клуб „Медии“ – СУ „Васил Левски“, Троян. Ръководител на клуба е г-жа Ангелина Иванова. Той е майстор на интервютата – с Хайгашод Агасян, с г-жа Радостка Петкова с награда „Неофит Рилски“ и др.
Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!“
Да знаем, да помним, да предадем на нашите деца, а те на своите – ЛЕГЕНДИТЕ с които са живели предците ни. С които са приспивани нашите баби и дядовци, нашите майки и бащи, ние… и ОТ НАС ЗАВИСИ – и тези СЛЕД НАС.
Признавам, трудно открих материали, свързани с легендите за името на моето село – Добродан. Старите баби и дядовци вече ги няма, а съвременните все по- малко помнят, загрижени за трудностите в ежедневието си. И все пак, както се казва, „старай се и ще се получи“, а в моя случай – „ще се научи“.
Открих няколко автори, писали за село Добродан:
• Веска Живкова с творбите си „Селото. Социологически анализ“ и „Локус и универсум“. Втората в съавторство със съпруга ѝ Тодор Ив. Живков, за които установих, че са родители на моята госпожа по Български език и литература Ангелина Иванова.
• Ради Кисьов за когото пък научих, че преди няколко дни е навършил 94 години.
• Пенчо Кожухаров с неговата творба „Вечното завръщане към Добродан“.
Обещах си да ги прочета! Всичките!
Името Добродан произлиза от двете думи „добро“ + „дан“ (дава) и означава „дава добро“.
Легендата (поне тази, която аз успях да науча ) разказва, че много, много отдавна, още преди падането на българската държава под турско робство, земите на днешното село Белиш (близо до гр. Троян) били населени с родове, които се прехранвали основно с овцевъдство. Там, в тези земи, живеел буен младеж на име Дочо Добрев. Легендата сочи, че именно той надраснал страховете и поверията и въпреки волята и увещанията на майка си завел стадото си в съседни земи, в които никой не смеел да пристъпи. Викали им „Чумавото“ и ги считали за прокълнати. Дочо тайно започнал да води стадото си в тези земи на водопой, тъй като там имало кристално бистри извори. Открил неземната им красота и се опитал да убеди първо роднините си, а после и останалите овчари да се заселят там, но никой не искал да го чуе. Младежът бил упорит и в крайна сметка успял да убеди баща си ДОБРИ и чичо си ДАН да им покаже приказното място, което е открил.
ДОБРИ и ДАН, виждайки тази красота – бистрите извори, поляните с дивеч, зелените гори – надмогнали страховете си. Двамата братя успели да убедят и поп Ангел (свещеника на населеното място, за която дъщеря после се оженил Дочо ) да благослови и „пречисти“ тези земи и в крайна сметка родът на ДОБРИ и на брат му ДАН се заселил в новооткритото райско място. Така било поставено началото на село ДОБРОДАН, носещо името на първите си заселници ДОБРИ и ДАН.
текст и снимка: Васил Марковски, 8 клас , клуб „Медии“ – СУ „Васил Левски“, Троян
