Зимната олимпиада – равносметка и бъдещи планове за биатлона в Троян

Какво се случва с изграждането на ролбан пистата в Троян ?

 Зимната олимпиада в Китай приключи. За наша, троянска гордост, участваха трима биатлонисти, възпитаници на Клуб по биатлон и стрелба „Аякс“  – Милена Тодорова, Лора Христова (най-младото попълнение на Националния отбор) и Владимир Илиев. Също така и сред ваксмайсторите е троянката Стефани Попова.

Милена направи най-доброто за биатлона на Олимпийски игри, беше на крачка от масовия старт,  Владо достигна много добро място – 25-то. И двамата бяха много добре бегово, но при стрелбата имаше проблем. Лора показа, че има талант и може. 

Това бе поводът да поговорим с треньорите на „АЯКС“ Цветан Цочев (техен пръв треньор) и Момчил Кинов.

Разговорът, който проведохме, бе на няколко теми – равносметка за олимпиадата; какво ще стане със „замръзналия“ проект за ролбана; за предстоящото състезание на 23 и 24 февруари на Беклемето; защо няма спортна паралелка в някое троянско училище.

Каква е равносметката за представянето на троянските биатлонисти на Олимпиадата в Китай?

Цветан Цочев. Началото бе малко трудно. Условията бяха по-трудни. Ниски температури, голяма надморска височина, диша се трудно. Предполагам, че причината нашите състезатели да се представят не толкова добре е, че закъсняха с аклиматизицията. Може би трябваше малко по-рано да започнат този процес. И, както видяхме от директните включвания на БНТ, нещата ставах все по-добре и по-добре. Оправиха стрелбата, оправи се и бягането. Все пак старши треньорите на отбора ще направят подробен анализ за грешките, които са допуснати. Но все пак смятам, че представянето на троянските състезатели е доста добро. 

Това означава ли, че е трябвало да бъдат в Китай седмици две по-рано?

Цветан: Не, това означа няколко дни по-рано. Но това решават колегите.

Момчил Кинов: Аз мисля, че е достойно представянето на троянци. Имаме 17-то място на Милена, тя бе на крачка от участието си на масовия старт. Имаме  25-то, 30-то и 31-во места. Това са големи постижения. Очаквахме от Милена и Владо влизане в десятката, защото те неведнъж са доказвали, че могат да го направят. И всички очакваме това да се случи на Олимпиадата, но при отделни стрелби не успяха да се справят. На беговото показаха, че са на много високо ниво. Пример е женската щафета, когато Милена предаде четвърта щафетата на втория пост – Мария Здравкова . Милена показа, че е готова за световния елит. Просто да го кажем – трябва ѝ още малко да се ошлайва в стрелбата и да претръпне и нещата ще се оправят.

Сега какво предстои на биатлонистите след Олимпиадата?

Момчил: Милена и Владо се връщат в Европа и продължават със състезанията от Световната купа – 4., 5. и 6. кръг. Там се борим за квотите и целта е да имаме повече състезатели следващия сезон. Целта ни е да останем в топ 20 по нации. Там Тодорова прави по-добрите класирания, другите момичета са по-назад, така че е трудно да се конкурираме, но не е невъзможно.

Какво предстои на младежите и девойките сега?

Момчил: Те отлетяха за САЩ, Солт лейк сити, за да участват в Световното първенство по биатлон за младежи и девойки. Там трябва да се състезават 4 момичета, три от тях са от Троян – Лора Радковска, Лора Христова (с опит от Зимната Олимпиада) и Стефани Йолова. Четвъртата надежда е Валентина Димитрова от Сапарева баня. Момчетата ще са три – Константин Василев (АЯКС), Васил Зашев и европейският шампион Благой Тодев.

Как ще се отрази на всички часовата разлика?

Момчил: Определено по-зле ще са тези, които идват от Китай – Христова и Тодев. Досега бяха 6 часа напред, отиват на 8 часа назад. Става една голяма часова разлика. Ще им трябва време да се аклиматизират. Предполагам, че ще се справят, не знам.

Какво е мнението Ви за представянето на Лора Христова?

Цветан: Първо – Лора Христова е много малка, а участва в по-големи възрастови групи. За пръв път участва в Олимпиада. Смятам, че ще се справи постепенно. 

Очакванията в Америка са за Благой Тодев. Той по категоричен начин извоюва златния медал на Европейското първенство за младежи. По време на кръгове от Световните купи даде много добра заявка чрез резултатите си, че може. 

Другите очаквания са от Валентина Димитрова и Лора Христова.

Какво се случва с Цветан Данаджиев? 

Момчил: Данаджиев премина през заболяване – Covid-19 – малко тежко и сега се възстановява. На Беклемето ще има състезание за средните възрасти – Купа „Троян“ – и там ще го пуснем за участие.

Цветан: Състезанието на Беклемето ще се прави за пръв път. Досега не сме правили такова там, защото чакаме да ни се подобри материалната база и най-вече стрелбището. При него е по-сложно, защото се иска разрешение от МВР, тъй като се използва оръжие. Трябва да се обезопаси.

Пистите почти са изградени и почистени, но все още има работа

Трябваше да има състезание в Банско точно тези дни, но не знам по какви причини се отлага и затова решихме ние да го направим. Да има старт преди Държавното първенство, което започва след няколко дни. За почти 2 месеца да има едно състезание, не е добре. Така че, рекохме и сторихме. Набързо го приготвихме и очакваме отбори от всички школи по биатлон в средната възраст.

Какво очаквате от Купа „Троян”?

Момчил: Очакваме нашите биатлонисти да се справят по-добре, защото нашата писта е по-особена, по-трудна, има изкачвания. Другите отбори тренират на по леки и по-равни писти. Надяваме се това да е предимство пред другите отбори. В крайна сметка, ние сме домакини, тренираме тук. Биатлона е непредсказуем. Ако направят добра стрелба, ще се получи.

На състезанието за малките на Юндола, община Велинград, как се представиха троянчетата?

Цветан: На детското състезание, така му казваме ние , защото там се стреля с въздушни пушки, участваха 100 деца. За съжаление обаче в България има три отбора, които са водещи – троянските АЯКС и Амбарица и Сапарева баня. Другите са доста по-назад. Не знам защо е така. Трите отбора спечелиха всички медали.

Може би нямат тази база, която ние имаме?

Цветан: Да, някои отбори нямат никаква база. Ние имаме условия, но още трябва да се подобрява.

Момчил: Те не тренират всеки ден, за разлика от нас. Ние всеки ден сме на Беклемето – няма събота, няма неделя. Все сме на пистата и тренираме.

Болната тема – пистата за ролбан. Какво се случва?

Цветан: Вече 9 години чакаме да ни бъдат отпуснати средства за финансиране на този проект, от Министерството на младежта и спорта. Всички обещават, а проблемът си остава проблем. Сменят се правителства, министри. Ние буквално сме с вързани ръце. Стоим и чакаме благоволението на някой управляващ да ни обърне внимание. А успехите идват точно от „АЯКС”  Троян. Те изграждат шампиони и вицешампиони. Това ли е благодарността?
Троянските биатлонисти продължават да тренират по шосето. Много е опасно, защото колите вече не са две – три на ден, а минават непрекъснато и всеки ден сме нащрек, да не се случи нещо. Този ролбан е необходим за нашия град – ние сме водеща школа в България. Той е необходим и за държавните шампионати. Почти всички състезания са при нас.
Чакаме, но непрекъснато се сменят министри, нищо не е сигурно в държавата. Всеки обещава, но видимо резултат няма. Няма писта за ролбан, защото няма средства. И това е най-тъжното. Всички ни прехвърлят като топка – от ръце в ръце – и в крайна сметка страдат спортистите, биатлона. Имаме все още надежда. Сега ще задействаме процедурата, пистата за ролбана и съоръженията за да бъдат прехвърлени на СКБ”АЯКС” и да действаме. Ще търсим спонсори, за да изградим ролбана. Дано се случи!

Г-н Кинов, Вие като по-млад треньор от г-н Цочев – има ли надежда за троянския биатлон?

Надежда винаги има. Троян е доказал, че е водещ град в спорта и в случая – биатлона. Нещата вървят в правилна насока. Работим ежедневно. Има талантливи деца. Има много мотивирани състезатели, на които трябва да им се удари едно рамо само.

Точно тук е моментът да попитаме. След като имаме толкова много спортисти, няма ли начин да има спортна паралелка. В СУ „Васил Левски“ Троян учат повече от 80% от състезателите?

Цветан: Това, което казвате, не е нова идея. От години се борим и за това. Ние сме се срещали с общинска администрация, Регионалното управление на образованието – Ловеч и с представители на Министерството на образованието и науката. Но както ни обясниха – процедурата за такава паралелка е много сложна. Ако има някакви промени в България, пак ще повдигнем тази тема.

Как се справят с обучението си двете Лори, и други спортисти, които постоянно ги няма в клас?

Момчил: Някои са на индивидуално обучение. Други се явяват на изпити, като се приберат.

Искаме да благодарим на директорите на училищата, че проявяват разбиране. Не ни правят проблеми.

В момента всички са в Обучение от разстояние в електронна среда  (ОРЕС) и когато са на лагер, те учат оттам. По този начин те наваксват и не са чак толкова зле с материала.

Вие, като треньори на Аякс, какво ще пожелаете на Вашите възпитаници?

Пожелаваме им да се трудят все така, да са упорити и да прославят троянската школа.

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Back to top button