Десетки троянци изпратиха Васко до последния му дом

Десетки троянци днес почетоха паметта на починалия след кратко боледуване, д-р инж. Васил Радойчевски.

Десетки троянци изпратиха Васко до последния му дом
Отец Войден Божков отслужва опело за новопочиналия раб Васил

 

Денят бе слънчев, цветен, но и много  тъжен. Днес стотици близки и приятели изпратиха до последния му  дом в новия гробищен  парк в Троян, един невероятен и прекрасен човек -инж. Васил Радойчевски. Широко скроен, обаятелен, невероятен ерудит. Винаги готов да ти подаде ръка, да те изслуша.

Паметта му  бе почетена от  колегите  от компанията за кабелна телевизия и интернет “Спринт”, чийто управител бе Васко.

Множество букети и венци бяха поставени около затворения ковчег –  от Община Троян и Общински съвет Троян,  читалища, кметства, държавни институции, детски градини и училища, граждани.

Десетки троянци изпратиха Васко до последния му дом
Ангелина Георгиева от читалището в Гумощник прочете прочуствено слово

Много очи бяха насълзени и  никой не можеше да повярва, че няма да видят  инж. Радойчевски да снима, да ремонтира  и изгражда ел.инсталации.

Общинските съветници повече няма да чуят благият тембър  на роденият в Шипково, техен колега, когато поставяше на дневен ред проблемите на Троян. Да, той беше влюбен в града. Искаше хората да живеят нормално и да са доволни. Той не отказваше да свърши услуга на някого даром. Винаги се усмихваше и изслушваше събеседниците си. Няма кътче от Троян, което да не напомня за Васко. 

За нашето семейство инж. Радойчевски беше повече от приятел. Той бе войник на Пламен във военното поделение. Няма по-голяма скръб – офицер погребва свой войник.

Васил беше един от малцината, които напомняха за миналото на Троян. Той беше в инициативния комитет за поставяне паметна плоча на акад. Ангел Балевски, за възраждане на оперетното изкуство и още много други инициативи,

Беше голям пчелар, постоянно четеше и ходеше  по симпозиуми заради тях. Искаше да се развива и успяваше.

За медиите в Троян той бе колега и приятел. Имаше дар слово и умееше да пише. 

Фотографията му бе страст. 

Раздаваше се на всеки. За него всички хора бяха специални. И сега тези хора не могат да повярват, че вече няма да го виждат по улиците на Троян – дали с работно облекло, или с костюм, или с фотоапарата. 

Троян загуби един човек с много знания, умения  и търпение.

Той остава любимият баща, съпруг,  брат, чичо.

Десетки троянци изпратиха Васко до последния му дом
По време на поклонението

Сбогом, Васко! Обичах много да сте слушам как си прописал,  как си започнал да снимаш. Така и не отделих  време да те чуя, когато ме канеше на чаша кафе. А ти имаше да ми казваш нещо важно! Така и не го чух!  Прости ми!

 

Руслана Попсавова

Главен редактор на сайта „Троян експрес“ и фотограф на медията
Проверете също
Close
Back to top button